Моряците и управителят излязоха от кабинета. Кантората се опразни. Мистър Томпсън бе отпратил вече всичките си клеркове освен един във вестибюла, но в общата зала моряците забелязаха доста странна група, която чакаше пред вратата на кабинета: едно момченце на пейката хранеше с орехи малка маймунка, облечена с куртка, а стар латернаджия дремеше, опрян на облегалото на пейката. Латерната стоеше до него и старецът я придържаше с лявата си ръка. На нея липсваше безименният пръст…
Лорн вървеше последен. Когато видя латернаджията, той рязко се спря от изненада и скитникът музикант вдигна очи към него. Двата погледа се пресякоха, смъртна омраза пламна и в двата… Преди още Лорн да се е опомнил, латернаджията с едно движение скочи от мястото си и отвори вратата на кабинета, откъдето току що бяха излезли офицерите. Когато се намери зад вратата, той силно я блъсна, обърна два пъти ключа в бравата и сложи куката.
С котешки скок латернаджията се озова в дъното на кабинета, където Уилям Томпсън, застанал на колене пред шкафа, подреждаше на полицата подписаните контракти. По вратата вече се сипеха яростни удари. Джозеф Лорн с всички сили я налягаше отвън.
Норуард и Блякууд дори не забелязаха, че Лорн е изостанал. Те не обърнаха внимание на отсъствието му и когато седнаха в екипажа. Под прозорците на адвоката вече зачаткаха подкови и по снега заскърцаха железните шини. Вратата на кабинета се тресеше от тласъци и удари.
— Боже мой, вие ли сте, мистър Роджърс! — прошепна изплашеният адвокат, когато непознатият, така неочаквано втурнал се в кабинета му, свали наметалото и шапката си.
— Тихо, мистър Томпсън! Ще ви оставя едно пакетче за лейди Емили Райланд. Никому не го показвайте, чувате ли? В него има писмо и една скъпоценност за четири хиляди гинеи… Навярно мисис Бингъл се е разбъбрила и ме е издала… За пакета мълчете, за да не забележи нищо Джузепе Лорано!
Ударите по вратата ставаха все по-оглушителни. От приемната изтича клеркът и започна да помага на моряка. Двамината най-сетне успяха да изкъртят масивната врата.
Мистър Томпсън гледаше слисан отворения прозорец на кабинета си. Студен зимен въздух нахлуваше в стаята.
Джозеф Лорн се спусна към прозореца и погледна от височината на втория етаж. Долу той видя пресни следи от конски подкови и колела, а в дъното на улицата тъмната фигура на бягащ човек, който в същата минута зави зад ъгъла.
Морякът отскочи от прозореца и се спусна назад, в общата стая, където зад преградата още седеше бледото изплашено хлапе. То беше изпуснало верижката от нашийника на маймуната и зверчето, свило се на облегалото на пейката, с любопитство разглеждаше обстановката на канцеларията. Джозеф Лорн хвана момчето за ръка, за да го подложи на разпит. В същия миг маймуната, сякаш и на нея се бе предало обхваналото хората вълнение, направи огромен скок и се намери върху шкафа, под който Томас Бингъл се мъчеше да се освободи от ръцете на моряка.
Мистър Уилям Томпсън се втурна в канцеларията в момента, когато от шкафа право върху Лорн се стовари прашният гипсов бюст на Цицерон. Като бутна бюста, който се пръсна на парчета, маймуната скочи на полилея, увисна на една ръка и започна да се люлее силно. Тя се държеше за обръча на полилея и се оглеждаше къде да скочи след това.
Ударен в рамото, Джозеф Лорн изпусна от ръцете си момчето, грабна яростно едно голямо парче гипс от счупения бюст и го запрати в маймуната. Снарядът попадна не в животното, а в разлюления полилей. Звънна счупеният абажур, запаленото масло се разля по масата. Сукното и папките върху масата задимяха. Маймуната се прехвърли на една полица. В стаята стана тъмно, но Микси грабна от полицата някакви документи и ги захвърли в горящата на масата течност. Книжата избухнаха с ярък пламък и като факел осветиха мятащите се из стаята хора. Мистър Томпсън, клеркът и Джозеф Лорн се спуснаха да гасят огъня. Те успяха да потушат пламъка, като хвърлиха върху него килима и откъснатите завеси. В тази суматоха Томас Бингъл грабна най-сетне верижката на зверчето и стремително изтича с него на улицата.