Когато се довлече в къщи, леля Поли, тяхната съседка, му отвори вратата. Момчето не можа да познае стаята на наемателя. Всички вещи бяха преровени, бельото, изхвърлено от скрина, се валяше на пода, а самата мисис Бингъл стоеше сред тоя хаос, притиснала ръце о брадата си и загледана неподвижно в една точка. Щом видя маймуната в ръцете на момчето, тя завика с див глас, размаха ръце, сякаш се защищаваше от привидение, и като сноп се строполи върху купчината вехтории, разхвърляни по пода.
Късно вечерта старият бълтънски банкер мистър Самюел Ленди се затвори в подземието на своята банка, където в прохладния здрач се възправяха шест тежки като слонове металически шкафа. При светлината на свещите мистър Ленди още веднъж преброи заедно с касиера на банката златото и банкнотите, изсипани из двете кожени торби.
— Точно десет хиляди фунта в злато и банкноти за четиринадесет хиляди — каза касиерът. — всички ли ще се минат по текущата сметка на мистър Райланд?
— Не, по негово нареждане пет процента от тази сума се зачисляват на сметката на мистър Джозеф Лорн — отговори собственикът. — този влог е един от първите резултати на експедицията на „Орион“. О, презокеанските експедиции на Райланд, по всичко изглежда, обещават много нещо занапред!
Мистър Ленди пресметна нещо в своя бележник, въздъхна и след като хлопна вратата на паричния шкаф, отиде да почива.
Шотландският клерк мистър Арчибалд Стейбълд за кратко време успя да дотегне на цялата прислуга на „Бялата мечка“. Наемателят беше навъсен, не се отличаваше с особена щедрост и постоянно изявяваше желание „да напусне този вертеп на порока“. Две денонощия той остана сам, затворил се в тясната си стая, не прие никакви гости и не направи посещение никому. Само веднъж този мрачен квартирант заповяда на кръчмарския слуга да извика от улицата и доведе в стаята някакъв юноша, когото беше забелязал от прозореца си. Старият клерк бързо наметна коженото си наметало и напусна странноприемницата заедно с юношата.
Съпровождан от младия си спътник, на когото човек можеше да даде петнадесет години, мистър Стейбълд се отправи към пристанището. От тесните улички на края на града те навлязоха в предградието, прекосиха едно празно място, покрито със сняг и боклук, и се спуснаха по стръмна пътечка до самото море, където прибоят търкаляше валчести камъни.
С привична предпазливост старецът се огледа настрани и прегърна юношата през рамо:
— Тук само бог ни слуша, сине мой! Радвам се, че съдбата те доведе под моя прозорец и че пак мога да поговоря с теб.
— Аз не бива да се отлъчвам за дълго време, учителю; изпратен съм от кантората в града за покупки и трябва по-скоро да занеса на джентълмените техните поръчки… Но аз, разбира се, също много се радвам, че пак ви виждам, мистър Меджерсън…
— Тс-с-с! Сега аз имам друго име.
— Мога ли да ви бъда с нещо полезен, на вас и… на делото на свободата? — добави юношата, като се червеше и смущаваше.
— О, мой Джордж, в нашата борба всяка помощ е важна! Ако съберем всичките си слаби усилия и ги обединим, ние можем планина да повдигнем… Прочете ли книгите, които ти дадох?
— Да, учителю мой, прочетох ги и добре ги скрих. Никой не ги е виждал у мен.
— Разумно си постъпил, защото тези книги са забранени. Те учат на справедлив живот и любов към ближния, в ръцете на борците за правда те са кама, която ще пробие ризницата на злото! Когато пораснеш, Джордж, трябва да вземеш в ръката си тази кама, защото твоят разум е ясен и душата ти — чиста. Ти си син на трудови хора, не е ли тъй?
— Да, баща ми беше премазан във фабриката, а ние с брат ми Том чезнехме в корабостроителницата, докато не ни помогнаха добри хора… Учителю, аз много искам по-скоро да вляза във вашето братство.
— Сине мой, ти си още много млад, за да поемеш върху себе си толкова тежка клетва. Но след време, когато докажеш на дело готовността си да се жертвуваш заради равенството между всички хора, ти ще станеш не само член на братството, но може би и негов водител, като заместиш онзи, чийто час ще удари!
— Изпитайте ме, учителю!
— Още сега ще ти възложа нещо: намери ми в града малка квартира, по-близо до предградието, където живеят работниците от корабостроителницата и манифактурите.