Норуард и Блякууд, предчувствувайки страшното бедствие, изскочиха от каретата, щом видяха първия файтонджийски кеб.
— На пристанището! — никна Норуард. Развиделяваше се вече, когато мокрият кон, раздувайки тежко хълбоци, докара в тръс кеба до пристанището. Пламъците на гигантския пожар, който вилнееше близо до пристанищните постройки, бяха превърнали нощта в червен, страховит ден. В морето трептяха отблясъците на огъня.
— Корабостроителницата на Патерсън! О, дявол да го вземе! Към корабостроителницата!
Но се оказа невъзможно да се приближат до нея.
Край вратата се бе струпала гъста тълпа зяпачи, с мъка задържана от верига полицаи. Двамата пристигнали скочиха от екипажа и се спуснаха към вратата. Полицаите отстъпиха и Норуард и Блякууд се втурнаха в двора. Огнена буря бушуваше над корабостроителницата. Горяха платформите. Водните струи на пожарните помпи достигаха не по-високо от половината на огнените вихри и изригвания.
Шепа хора се тълпяха встрани, край стобора. Под самия стобор лежеше, широко разперил ръце, един човек с пронизана глава. Над него, опрян на карабината, се бе навел Джозеф Лорн, без шапка, с обгорели дрехи. Главата му бе омотана с окървавен парцал.
Когато Норуард се приближи до тази група, той ясно различи в червения отблясък на пожара, че на лявата ръка на убития липсва безименният пръст. Трупът лежеше по очи, полегато подстриганите бакенбарди се къдреха край слепоочията.
Норуард обгърна с поглед корабостроителницата. Зад огнения вихър не можеха да се видят нито кеят, нито брегът. От нетърпимата жега дъхът спираше и очите сълзяха. Вятърът измиташе в морето облаци искри, които гаснеха в оловните води.
— Корабът? — задъхвайки се, запита Норуард, като докосна Лорн по рамото.
Вместо отговор Лорн показа с ръка към морето. Норуард Блякууд погледнаха натам, но не можаха да видят нищо друго освен бушуващия пламък.
В следния миг рязък порив на вятъра отхвърли стената от червен дим настрана: далеч на хоризонта и тримата видяха силуета на кораб, озарен от отблясъците на пожара.
Норуард въздъхна, направи няколко крачки встрани и безсилно се повали в ръцете на грижливо подхваналия го моряк.
Два часа по-късно, когато корабостроителницата на Патерсън представляваше само една огромна камара от тлеещи въглени, на „Окриленият“ очакваха пристигането на капитана и на помощника му Джозеф Лорн. Лодката им се люлееше върху кротките вълни край стената на кея в пристанището. Блякууд и Джозеф Лорн стиснаха ръка на Норуард и седнаха в лодката.
Норуард гледаше мълчаливо след тях, докато лодката не се скри зад корпуса на кораба. От далечния рейд долетя шум от изтегляни котвени вериги. Над гротмачтата се издигна вимпелът.
Корабът оживя, направи завой и платната като листа на бели цветове едно след друго започнаха да се разгъват по рейте. Накрай, осветена от първите лъчи на слънцето, бялата грамада на кораба, напускайки своята догаряща люлка, потегли срещу неизвестната и невярна съдба.
ГЛАВА ОСМА
ОГЪН НА ОТКРИТО
1
Декемврийските бурни дъждове миеха палубата на „Орион“. Океански вълни, дълги колкото половината хоризонт, се носеха срещу брига, пречупваха се със свистене и плясък и с устрем се удряха в борда.
Корабът стенеше. В дълбоките му тъмни недра всичко скърцаше: дървото се триеше о дърво, водата насъбрала се в трюмовете, клокочеше. Мачтите кънтяха под многотонния товар на влажните платна. От брезентовите куртки на екипажа течеше вода, ноктите на моряците, които връзваха на открито възлите на въжетата, се чупеха. Но лейтенант Уент, както преди, всеки ден отбелязваше на картата десетките мили, изминати по посока на усамотения остров: и както преди бригът „Орион“, заравяйки се до самия бушприт в ревящата вода, вървеше напред под многозвездните небеса или под лъчите на лятното декемврийско слънце, от които мократа палуба започваше да пари, а в каютите изведнъж ставаше горещо.
Наближаваше Бъдни вечер. В каюткомпанията Доротея, Патерсън и доктор Грейсуел нареждаха коледната трапеза. Помещението бе украсено с килими. Клонче имел, откъснато за коледния празник още в далечната родна Англия, беше поставено в сребърна ваза насред масата.
Ричард Томпсън рядко се показваше на палубата. С младия адвокат бе станала поразителна промяна след паметния „семеен съвет“ в каютата на Грели. Оттогава той постоянно се намираше в състояние на дълбока подтиснатост.
Сега целият предишен живот се струваше на адвоката удивително прост, чист и спокоен. Как всичко се бе изменило за толкова кратко време! С неумолима яснота Ричард разбра каква катастрофа би предизвикал със своите разобличения; при това те не предвещаваха никакъв успех поради желязната защита, която противникът му си беше създал. Оттогава Ричард започна само малко по-внимателно да се вглежда в екипажа на кораба, като се стараеше да различи кои са тайните приближени на Грели между моряците и офицерите.