— Да, той, разбира се, е мъртъв… Очевидно са се спасили двамина от екипажа. Тогава, Мортън, гответе се за слизане. Аз се боя от засада, затова вас ще пратя пръв на брега. Пътя за колибата ще ви обясни Брентли.
— Боже мой, сър! Моля ви в името на всевишния…
— Млъкнете! Засега идете при лейди и я придружете до каютата й. Но след половин час трябва да бъдете на брега!
3
— Тя е! Няма никакво съмнение: това е тя!
Човекът с изкъсана вълнена фланела откъсна най-сетне присвитото си око от окуляра на далекогледа, поставен върху преплетените клонки в гъстите крайбрежни храсти. — разбирате ли, Бернардито, той я е довел тук! Ето как Грели иска да ме направи по-отстъпчив! Ах, негодникът!
— Не бива да се горещите, мистър Фред — каза, вглеждайки се през далекогледа, другият човек с черна превръзка на окото. — нашият час е настъпил, но за да се справим с Леопарда, ни е необходим добър запас от хладнокръвие. Да, вие май сте прав: бялата дреха край бушприта е действително мис Харди. На мостчето аз виждам капитан Брентли, а до него се кипри моят скъп помощник, синьор Джакомо Грели! Бъдете предпазлив, той гледа сега към нас. Ей, Педро!
— Тук съм, капитан Бернардито!
— Не дими с лулата си. Стой зад дървото и не мърдай. Такъв дангалак като тебе се вижда по-далеч от Едистонския фар, а Леопарда има остро зрение. Съжалявам само за едно, мистър Фред: защо попречихте на добрия Педро да го свали с един куршум от капитанското мостче! Педро е отличен стрелец и той държа Леопарда на мушката си десетина минути, докато корабът минаваше през най-ясното място на протока. Ако не бяхте дръпнали ръката му, виконт Ченсфилд не би имал сега двойник!
— Убийството из засада е разбойнически начин на борба, Бернардито! Колкото и безчестни да са постъпките на Грели, все пак той ми запази живота, когато беше изцяло в негови ръце — рече първият ловец, като отново допря око до окуляра на далекогледа.
— За това вие изцяло сте задължен на смелостта на мис Харди, а не на великодушието на Грели. Виждате ли я още на палубата?
— Да, тя стои на предишното място и като че ли гледа насам. Милата! Навярно е разтревожена от нашето мълчание. А аз дори не мога да й дам знак и да я успокоя!
— Бялата дреха, която се забелязва отдалеч, е облечена нарочно за вас, мистър Фред. Ах, щастливец, скоро вие ще притиснете до сърцето си вашата безстрашна любима!
— Бернардито, дали е могла да устои, да издържи борбата докрай? Пета година, откак е в негови ръце. Какво ли не е трябвало да изтърпи! Дано само ни е писано да се съберем!
— Мистър Фред, ами ето, присъствието на нашата лейди на борда отчасти разрешава съмнението. Леопарда не би я взел със себе си, ако имаше намерение просто да ви унищожи. Значи, дошъл е тук за преговори. Разбира се, той не се досеща кой споделя с вас самотата на острова, иначе би се държал по-предпазливо.
— Бернардито, вече не виждам бялата дреха! В далекогледа всичко започна да се слива. Проклета тъмнина!
— Затова пък можем да се измъкнем от храстите! Чувате ли? От борда спуснаха лодка. Изглежда, настъпват решителни събития.
Започваше прилив. Вълните се стелеха върху светлата пясъчна ивица, превърнала се в тесен кенар на границата между гората и водата на залива.
Тримата островитяни предпазливо заразгръщаха клоните и излязоха от храсталака. На неговия тъмен фон те както и преди си оставаха невидими от кораба. „Орион“ стоеше на половин миля от брега насред залива. На мачтите светеха фенери, но прозорците на каютите и всички илюминатори бяха закрити с тъмни пердета. Палубата беше затъмнена и само от носа и кърмата бяха провесени досам водата силни фенери. Те осветяваха едно малко пространство от водата около кораба: предпазливост против неочаквани нощни гости.
— Дочувам плясък на весла — каза ловецът с плетената фланела.
Едноокият му събеседник размишляваше на глас:
— Лодката се отправя към устието на рекичката… Ето какво, джентълмени: ние с мистър Фред не бива преждевременно да се откриваме. Фред изобщо трябва да бъде много предпазлив, за да не попадне в някой капан. А моето присъствие на острова е такъв сюрприз за Леопарда, че трябва да му се открие в подходящ момент! Приемането на гостите ще възложим на Педро. Ей, Педро, ти ще станеш сега наш дипломат. Иди на мястото, където ще слязат, извикай ги и ги поведи по пътечката за колибата. Мистър Фред ще ви следва по петите и сам ще реши дали да излезе пред гостите, или да се държи настрана. А аз ще наблюдавам брега, да не би да се появи нова лодка и да попаднете в засада… Върви покрай гората, парламентьоре Педро, и бързай: те вече слизат на брега!