Грели скочи от леглото си. Късчета от бележката се разлетяха по пода. Той наметна халата си, отиде на носовата част и дръпна затворената врата на каютата на мис Емили. Камериерката Камила го пусна да влезе. В каютата освен Камила се намираха Патерсън и Бетси, камериерката на лейди Станфорд. По лицата им се виждаше, че не бяха мигнали цяла нощ. Емили, покрита с одеяло, лежеше на леглото си зад завесата.
— Излезте всички навън! — късо заповяда корабовладелецът. — Карачиола, извикай Йензен и Рой! А вие се измитайте бързо!
Изплашената Камила, чевръстата Бетси и слисаният Патерсън, който никога досега не беше виждал ръководителя на експедицията в подобно състояние, се оттеглиха извънредно бързо. Собственикът на „Орион“ дръпна завесата. Обърнала се към стената, Емили лежеше с отворени очи. Грели се наведе над девойката. Изразът на лицето му беше в състояние да изплаши цяла шайка пирати.
— Слушай! Ще те тикна в трюмния карцер. Там викай, колкото си щеш. Ще бъдеш обявена за буйствуваща луда, ще ти надянат усмирителна риза. В карцера капка по капка ще изпия кръвта ти, а след това ще те продам на роботърговците. Още днес ще започна лова на островитяните: до довечера всички ще бъдат пречукани. Оге, Рой, Карачиола! За пушете й устата и я отнесете, където ви заповядах.
След няколко минути тримата бандити увиха Емили в одеялото като бебе. Оге Йензен метна лекия товар на рамото си и заслиза с него по стълбата за дълбокия кърмов трюм. В най-отдалечения и тъмен ъгъл на трюма имаше още един люк. Рой дръпна халката и люкът се отвори. По железните стъпала на малката стълба Оге спусна товара си в черната Дупка. Рой последва Йензен в тесния кладенец. Фенерът освети окована с желязо врата и с голям висящ катинар.
Рой го отключи и влезе в тесния и влажен карцер. По пода имаше мътни локви. Черната им лъскава повърхност леко се поклащаше, когато корабът се люшваше на котвените си вериги. По стените на карцера личаха много следи от засъхнала кръв. На пода се валяха ръждясали окови. Йензен свали товара си на пода и двамата с Рой излязоха, като окачиха катинара на мястото му. Горе след тях се захлопна тежката врата на люка.
Когато Емили се размърда и освободи ръката си, два огромни плъха с писък се замятаха из помещението и изчезнаха под пода. В същия миг силен приглушен удар отдясно разтърси корпуса на кораба. Цялата килия затрепери, металът зазвънтя и вратата се разтресе на пантите и заключалките си. Корабът се люшна и локвите на пода заляха одеялото, омотано около нозете на девойката. След минута нов удар, сега от лявата страна, разтърси издъно кораба. Той се заклати още по-силно. Емили скочи на нозе, но едва не падна, когато шумът и грохотът се повториха от двете страни едновременно. Девойката разбра, че батареите на „Орион“ са открили огън по острова.
— Ето и отговорът на Грели! Странно, миналия път аз не забелязах на „Орион“ такива батареи. Гледайте какво става с птиците, мистър Фред. Те отлитнаха от всички канари. На палубата звъни камбана или гонг; очевидно с негова помощ Грели управлява залповия огън. Стрелят с пръскащи се снаряди. Охо, две десантни лодки… Не, май че са три! Е, дръжте се, мистър Фред: война!
— Бернардито, боя се само за нея. Нашият отговор е накарал злодея да побеснее.
— Какво не бих дал да можех да видя изражението на лицето му, когато Мортън му е докладвал… Целят насам! Пазете се!
В храсталака падна бомба. Тримата мъже се притиснаха към земята. Силният взрив изхвърли камъни и повали едно дръвче. Черен дим заедно с отломки от изтръгнати корени излетя към небето.
— Е, струва ми се, че това е последният залп. Те прикриваха с огъня стоварването на своите десанти. Гледайте, едната лодка се насочва насам, а двете тръгнаха към протока. Грели иска да заеме крайбрежните скали в протока. Не е лоша маневра: страхува се да не бъде затворен в протока. Ако знаеше, че имаме само две свестни пушки и всеки от нас — по тридесет патрона, той щеше да действува по-смело. Ето в пролива хората вече слязоха на брега и се катерят по склоновете. А в третата лодка виждам Мортън и на веслата — някаква космата горила. Мисля, че този гребец струва колкото двама като Педро, а?
Фредрик Райланд гледаше тревожно приближаващата лодка. Тя се заби в пясъка и пасажерът слезе на брега. Озъртайки се на всички страни, той се отправи към клонестата черница, която растеше на двеста крачки от брега. Още през нощта островитяните бяха казали на Мортън да остави отговора на Грели в хралупата на това дърво. Като изпълни тази си задача, Мортън закуцука към лодката и твърде бързо заплава към кораба.
— Педро, я ни донеси тук новото послание на Леопарда! Бернардито мушна в устата си натрошен лист от бетел, примесен с тютюнев прах.