— И тютюнът свършва! Натъпчете си лулата с тези остатъци, мистър Фред, и се изтегнете на мъха. Навярно не ще можем да спим през нощта… Ето го и Педро с писмото. Четете на глас, мистър Фред.
Виконт Ченсфилд видя върху восъка отпечатъка на собствения си фамилен герб и като отвори плика с изображение на кораб под съзвездието Орион, прочете:
„Господа, с огорчение съм принуден да съобщя на господин островитянина и на неговите приятели, че известната особа, приела твърде близко до сърцето си отказа на предложените умерени условия, понастоящем е облечена в усмирителна риза и се намира в карцера за буйно луди…“
— А, карамба! — изтръгна се от Бернардито Луис.
— Те още от снощи я изтезават, Бернардито! Навярно тя отказва да поддържа неговите искания! Защо ли попречих да го убиете!
— Отдавна ви казвах това. Прочетете докрай, сър Фредрик!
„…В безумието си — четеше по-нататък виконтът — тя заплашва, че ще се самоубие и е с намерение в полунощ да се удуши с ръкава на усмирителната риза, ако преди полунощ не бъде запален вашият огън на брега. Приветственият салют вече ви е дал известна представа за по-нататъшните последици от упорството ви. В случай на благоприятно решение вие ще бъдете докаран на борда и след като приключим с необходимите формалности, ще получите свободата си. За идването ви на кораба няма да знае никой от екипажа освен надеждните часови.
31 декември
ТОМАС МОРТЪН“
— Разбирате ли, Бернардито? Заплашва, че ще я убие още тази нощ, а след това ще се заеме с нас. Дали да се опитаме да отворим очите на екипажа му? Брентли ми изглежда честен човек. Навярно ще се намерят моряци…
— Не, мистър Фред, това, уви, е невъзможно. Докато лагерът на врага не е разцепен, ние не ще успеем да влезем в преговори нито с хората на кораба, нито с десантните групи, а имаме само няколко часа време да размислим. Предлагам ви друг изход: запалете огън.
— Тоест да приема условията му? Да се откажа от бащиното си име, от родината! Да се съглася Емили да стане жена на бездомник!
— Не, мистър Фред, засега аз ви предлагам само да запалите огън и да отидете на кораба.
— Но на кораба Грели или просто ще удуши и мене, и нея, или ще трябва да се съглася на всичко, което ми продиктува.
— Виждате ли, внезапната смърт на официалната му жена и премахването на тайнствения островен жител за него са крайни мерки: той няма да се спре и пред тях, но все пак би предпочел да избегне това, за да не усложнява положението си пред екипажа, пасажерите и властите. Грели иска сега да ви застави да капитулирате, а по-късно, разбира се, ще се постарае да премахне и двама ви. Но против това аз ще предприема своите мерки… Във войната с Грели аз няма да остана безучастен зрител и ще действувам едновременно с вас.
— Обяснете ми по-ясно намеренията си, приятелю Бернардито!
— Виждате ли, мистър Фред, ако се окажете принуден да подпишете капитулация и да потвърдите пред пасажерите на „Орион“ всички хитро скроени лъжи, каквито ще измислят Грели и Мортън, аз се надявам, че това ще бъде само временно отстъпление, а не окончателно поражение. Засега трябва да спасим девойката и да отстраним за най-близко бъдеще опасността върху двама ви от някаква тайна маневра. Това възнамерявам да направя.
Бернардито вдигна бележката на Мортън, захвърлена върху къдравите извивки на горския мъх, и бавно препрочете на глас заключителните редове:
„За идването ви на кораба няма да знае никой от екипажа освен надеждните часови…“ Разбирате ли? И така, мистър Фред, щом се стъмни съвсем, запалете огън, идете на кораба и действувайте там, както ви подскаже благоразумието. Обяснете на Грели, че ние сме отказали да ви последваме от страх пред правосъдието. Кажете, че сме двама. Назовете Педро Гомец с името, му, а за мен кажете, че съм Боб Акулата. Така наричахме нашия боцман на „Черната стрела“. Той беше също възрастен, висок и чернокос като мене, само че с две очи… В никакъв случай не издавайте никому подземното скривалище в планината! Вести от мен ще намирате на старото място, под сивия камък.
Бернардито млъкна, засмука празната си лула, плюна и сложи ръка на коляното на събеседника си.
— Моят опит е опасен и ние с вас може би разговаряме за последен път — завърши той, гледайки настрана. — Ако аз загина, то и вашите шансове ще бъдат много близки до нулата: днес ние и двамата отиваме на голям риск. Загубата е равнозначна на гибел, а успехът ще ни върне живота и свободата.
— Какво сте намислили, Бернардито?
— Мистър Фред, пиратите никога не издават предварително онова, което са намислили. То носи неуспех. Желая ви щастие!