Срещата не бе протекла така, както бе предполагала. Беше му дала още един шанс да се ожени за нея. Защо не се бе вкопчил в него като удавник за сламка? Започваше да подозира, че наистина е варварин. Какво друго извинение можеше да има за него? Нима не бе достатъчно умен, за да осъзнае какво му предлагаше с тази среща?
ГЛАВА 19
Офелия все още не знаеше, че Сабрина е поканена на празненството. Когато разбра, че Дънкан се е съгласил да се срещне с нея, тя веднага беше изтичала да се приготви. Даже не беше попитала за подробности, нито пък се бе изненадала, че той се бе съгласил. Сабрина подозираше, че лондончанката смята това за нещо естествено, като се има предвид колко високо мнение имаше за собствената си особа. Не, нямаше да мисли лоши неща.
Сабрина си даде сметка, с малко закъснение обаче колко неблагоприлично бе да приема покана за където и да било, когато има гостенка. Разбира се, че не можеше да остави Офелия сама. Или пък Хилари и Алис трябваше да останат с нея. Но това също щеше да причини проблем, тъй като несъмнено и двете й лели щяха да пожелаят да присъстват на тържеството на лорд Невил.
Разбира се, най-вероятно се притесняваше напразно! Офелия щеше да се върне с покана, може би дори отново сгодена. Тази мисъл всъщност я депресира, но подобно развитие на нещата беше твърде вероятно. Сабрина знаеше от личен опит как се държаха мъжете в присъствието на лондончанката. Повечето изпадаха в такова благоговение от красотата й, че си загубваха ума.
Реши все още да не казва на лелите си за поканата — толкова сигурна беше, че Офелия също ще присъства на бала… След малко тя самата се завърна, затръшна входната врата след себе си и хукна нагоре по стълбите към своята стая. Действията й показваха ясно, че срещата не бе минала така, както й се бе искало. Сега вече Сабрина бе принудена да разкаже на лелите си за прибързаната си постъпка.
Реакцията им беше предвидима. Те настояваха да отиде поне тази вечер. Бяха се надявали на такава възможност и сега, след като им се бе предоставила, не трябваше да я пренебрегват само защото им бе дошла неочаквана гостенка. Е, ако Офелия не беше тук… Сабрина трябваше внимателно да обясни на младия лорд, че няма да може да отиде повече в Съмърс Глейд, преди гостенката й да си е заминала.
Стори й се забавно, че макар да не го бяха изрекли, и двете й лели се надяваха Офелия да не се прибере толкова скоро.
— Аз ще остана с нея — предложи Алис, като успя да прикрие поне отчасти недоволната си въздишка, задето щеше да изпусне празненството. — И ще й кажа къде си отишла, скъпа, ако попита. Но има ли смисъл да й казваме, ако не забележи твоето отсъствие? Тази новина само ще я накара да се почувства още по-обидена.
Хилари се замисли.
— Не виждам защо да я травматизираме излишно. Става дума само за една вечер. А ако се наложи да й съобщим, нека разбере, че в припряността си Сабрина е забравила да й се обади.
Сабрина имаше всъщност много по-добро извинение от това, но не мислеше, че на Офелия щеше да й бъде приятно другите да го научат, затова не каза на лелите си за своята роля на сватовница. Но щеше да обясни на Офелия, ако се стигнеше дотам, че условието Дънкан да го срещне с нея е било приемането на покана за бала в Съмърс Глейд.
Независимо от резултата от срещата, а драматичното затръшване на врати от страна на Офелия показваше, че тя не бе минала както се бе надявала, лондончанката бе имала този шанс само защото Сабрина се бе съгласила да отиде на празненството. Това не звучеше особено ласкателно за Офелия, затова Сабрина щеше да го запази в тайна, стига да можеше. А както се надяваха лелите й, тя може би щеше да прекара вечерта в стаята си и даже нямаше да забележи отсъствието им. Е, поне се надяваха да стане така…
Сабрина и Хилари се приготвиха, преди Офелия да се появи, така че щяха да научат как се е справила Алис едва при завръщането си. Но малко след като пристигнаха в Съмърс Глейд и двете забравиха напълно за своята гостенка.
Беше се събрало огромно множество, по-голямо дори и от баловете, на които бяха присъствали в Лондон. Всяка една от петдесетината поканени от Невил млади дами имаше поне по един придружител — двамата си родители, един или двама братя, сестри, даже братовчеди. Една покана често предполагаше появата на четирима или повече гости, така че присъстващите клоняха към двестатина на брой.
Сабрина не можеше да си представи къде са настанени всички тези хора и го сподели с леля си. Колкото и голям да беше Съмърс Глейд, той със сигурност нямаше петдесет, камо ли двеста спални. Хилари се засмя и отвърна: