— Значи все още има места тук?
— Не, изобщо, но нейни приятелки предложили да й направят място в стаята, която са им дали.
— Не виждам защо ще предпочете да се тъпче с още няколко момичета, когато само на десет минути път оттук може да има самостоятелна стая — добави Хилари.
— Така има по-малка вероятност да пропусне нещо — предположи Сабрина.
Не добави, че по този начин Офелия ще има винаги публика, без която изглежда не можеше да съществува. Това не бе особено полезна мисъл и беше по-добре да я запази за себе си. Но пребиваването й в Съмърс Глейд щеше да сложи окончателно край на клюките по неин адрес, ако все още бяха останали такива след днешната й поява на празненството.
Алис потвърди това със следващите си думи:
— Всички предположиха, че след като е поканена, отношенията между нейното семейство и семейство Такъри са нормализирани. Дори се правят предположения, че младият Дънкан е променил намерението си и ще й направи отново предложение. Как мислиш, дали да не обясним на останалите, че е тук само защото ти беше поканена, а по това време тя ни беше на гости?
Сабрина въздъхна. Вълненията на Офелия относно клюките по неин адрес изобщо не я интересуваха, но не искаше да влияе на посоката, която приемаха.
— Според мен, ако лорд Невил иска да се разбере, че тя не е тук по негова покана, то ще се разбере. Не е наша работа да коригираме неверните предположения по този въпрос. Нека си мислят каквото искат. Знаеш много добре, че така или иначе ще си мислят каквото искат. — Девойката съжали веднага, че бе подхванала тази болезнена тема, затова побърза да добави: — Чух, че тази вечер ще има танци. Потвърди ли се тази информация?
— Наистина ще има — отвърна Алис — Но няма нужда да се връщаш и да обличаш бална рокля. Няма да бъде много официално.
— Няма как иначе — добави сестра й. — При такова стълпотворение от хора е невъзможно да се организират събития, за които всички трябва да се приготвят едновременно. Представяте ли си осем жени в една и съща стая, с разпрострени бални рокли и осем камериерки, които се опитват да нагиздят едновременно своите господарки? Това не може да се направи, само ще се стигне до бъркотия и гневни изблици.
Сабрина си представи картината и се усмихна.
— Не знам, сигурно би било забавно да наблюдаваш гневните изблици.
— Не си ли се запознала още с лорд Арчибалд Мактавиш, скъпа? — попита Алис.
— Не, но чух, че е тук — отвърна племенницата й. — А ти запозна ли се с него?
— Все още не, но се надяваме това да стане днес.
— Тя се надява — поправи я Хилари. — Внушила си е, че вдовецът Мактавиш се нуждае от нова съпруга.
Сабрина повдигна закачливо вежди.
— Защо, лельо Алис, да не мислиш да се омъжваш?
Алис се изчерви и изгледа убийствено сестра си.
— Определено не. Просто ми дойде наум, че след като внукът му ще остава да живее в Англия, той ще се почувства самотен високо горе в шотландските планини.
— Нямаме представа какво представлява домът му там — възпротиви се Хилари. — Нищо чудно да е препълнен с негови роднини.
— Всъщност е съвсем празен, поне според Дънкан — заяви Алис и изгледа сестра си триумфално, защото разполагаше с подробна информация.
Девойката реши да пресече зараждащия се спор и същевременно да задоволи любопитството си.
— С Дънкан ли си говорила? — обърна се тя към Алис.
— Да, непосредствено след обяда, макар и за кратко. Бедното момче ми се стори разстроено. Попита къде си отишла и аз не можах да му отговоря. Вероятно точно тогава си отишла да се преоблечеш?
— Сигурно — отговори смутено Сабрина и се смути дори още повече, когато се опита да попита безгрижно: — Каза ли по каква причина ме търси или просто искаше да знае къде съм?
— Не каза, но ти би могла да го потърсиш, за да разбереш — насърчи я леля й.
— Да — кимна Хилари. — Напълно приемливо е при подобен род събирания. Все пак ти си му съседка.
Девойката изгледа лелите си. Беше наясно какво се опитваха да направят.
— Ако е толкова важно, със сигурност ще ме намери. А междувременно престанете да си въобразявате разни неща. Той гледа на мен просто като на приятелка, често срещано нещо между съседи — каза тя и напусна салона.
Двете сестри я проследиха с поглед.
— Не може да го скрие, нали? — рече Алис.
— Да, не може. Той я харесва.
— И аз мисля така, но очевидно тя не го харесва — отбеляза Алис и се намръщи замислено.
— Можеш ли да я виниш, че не е уверена след фиаското в Лондон?
— Това не беше фиаско, просто…