Колкото и да му се искаше да мисли, че това е заговор, от който ще успее да се измъкне някак си, за случилото се, си бе виновен той. Беше си го докарал със собственото си нетърпение. Можеше да изчака до сутринта, за да говори с нея. Можеше да се махне оттук веднага, щом разбра, че тя се приготвя за сън. Можеше да тръгне след нейната неприятелка и поне да се опита да си осигури мълчанието й, вместо да повярва на Офелия, че нищо не е в състояние да накара това момиче да мълчи. Той самият не се съмняваше и за миг, че Офелия наистина има врагове, които с радост биха я видели съсипана. Вместо това той се бе опитал да изтрие от паметта си цялата неприятна ситуация с алкохол и бе успял толкова добре, че помнеше съвсем смътно разговора с двамата си дядовци. Те се появиха по някое време в стаята му, за да му кажат, че все пак ще трябва да се ожени за Офелия Рийд.
Колкото до това, което се опитваше да намекне Рейфиъл, трябваше да разсее заблуждението му.
— Ти не разбираш, човече. Тя нямаше представа, че ще я потърся, така че не е имало как да ми подготви капан. Това не беше нейно дело, тук съм категоричен. Аз си докарах всичко сам на главата, с моя темперамент и нетърпение, и при това положение не мога да позволя случилото се да я съсипе, тъй като вината си е само моя. Не бих могъл да се понасям, ако не постъпя достойно.
— По дяволите, ти си имал чест и за даване назаем, а? — заяви с презрение Рейфиъл и напусна стаята.
ГЛАВА 34
Сабрина се взираше през прозореца на стаята си към каретата, която стоеше отпред. Не се изненадваше, че плачеше всеки път, когато я видеше там. Вече нямаше сълзи, толкова много бе изплакала през последните дни. Екипажът продължаваше да идва всеки ден и да чака в продължение на няколко часа, преди да се върне в Съмърс Глейд, макар да бяха казали на кочияша да не си прави труда да идва повече.
Празненството очевидно щеше да продължи до самата сватба, която бе определена за средата на идната седмица. Може би Невил смяташе, че след като домът му така и така вече е пълен с гости, няма смисъл да си прави труда да разпраща покани за венчавката.
Поне такива бяха предположенията на съседите. Сабрина не ги беше чувала лично, но лелите й я държаха в течение, тъй като, за разлика от нея, продължаваха да приемат посетители. Девойката стоеше в стаята си и отказваше да излиза от нея. Не слезе да говори с Дънкан, когато се появи в деня след съобщението. Не се срещна с него и вчера, когато той отново дойде. И отказа да приеме Офелия, която дойде да я види и несъмнено, да изрази задоволството си, по-късно същия ден.
Но след като прекара три дни в сълзи и страдания, не можейки да си отговори на въпроса кое бе сложило така жестоко край на краткото й щастие, Сабрина изпадна във вцепенение. И това бе вид благословия. Мъртвите чувства не причиняват болка. Може би в крайна сметка щеше да успее да го преживее и отново да стане каквото беше преди. Само от време на време щеше да си припомня с въздишка събитията, които разбиха сърцето й. Засега вцепенението й помогна да се покаже от своето скривалище.
Но явно не бе избрала добре момента, когато слезе в дневната с надеждата да намери там някоя от лелите си. Вместо тях завари Офелия, която бе влязла току-що, а отворилата й камериерка бе отишла да потърси някоя от домакините.
Невероятно, но Сабрина не почувства нищо, нито дори ужас, че елементарното възпитание изискваше поне да поздрави своята посетителка. Вцепенението вършеше чудесна работа.
— По-добре ли се чувстваш? — попита с престорена загриженост гостенката, като я видя на прага.
— По-добре ли?
— Когато се отбих вчера, лейди Алис каза, че си се почувствала зле и тя те сложила да си легнеш. Настоях да те видя, дори да се кача в стаята ти, но тя не ми позволи.
— О, това ли — отвърна с пренебрежително махване Сабрина. — Нищо, което почивка да не може да оправи. И какво те води при нас? Нима празненствата не продължават в Съмърс Рийд?
— Продължават, но гостите намаляха значително — отвърна с лека досада Офелия. — Вероятно доста от другите дами решиха, че няма защо да си губят времето, като стоят повече.
Сабрина не се изненада. За много от младите момичета, които бяха поканени, това бе първи сезон, и след като ергенът, когото бяха дошли да покорят, вече бе ангажиран, те трябваше да продължат да търсят, затова се върнаха в Лондон и предстоящите балове там.
Последва неловко мълчание. Фалшивата любезност просто не действаше след цялата жлъч, излята при последния им разговор. Отрицателните чувства бяха взаимни. И те се бяха постарали да си го покажат една на друга.