За нещастие тя разбра много добре какво имаше предвид нейният събеседник. Аристократите, които живееха в провинциалните си имения, вместо да ги посещават само от време на време, рядко ги напускаха. И избягваха Лондон. Не ги интересуваше светския живот на столицата. Те повече или по-малко се отказваха от всякакви претенции за изтънченост и наистина се превръщаха в провинциалисти. Създаваха си нови интереси: времето, реколтата, цените на пазара. Лондонското висше общество, поне в нейния кръг, презираше подобни благородници и ги сравняваше с простолюдието.
Офелия си помисли за миг, че ставащото в момента е само един кошмар, но си беше самата истина. И изобщо не бе имала предвид това, когато заяви, че Дънкан все пак бе подходящ за нея. Не си заслужаваше заради бъдещата му титла и красивата му външност да се подлага на ужаса, който бе описал току-що маркизът.
Но с нарастващо отчаяние си даде сметка, че вече е обвързана с неговия внук, колкото и да не й харесваше това, и то само защото си бе създала неприятел в лицето на Мейвис. Ако тя бе все още нейна приятелка, щеше да се съгласи никога да не споменава за онази сцена, на която бе станала свидетел. Разбира се, тя щеше да се съгласи, особено след като я увери, че всъщност нищо не се бе случило.
Офелия не беше компрометирана непоправимо. Все пак с Дънкан не бяха спали заедно. Но Мейвис никога нямаше да се съгласи да запази мълчание. И защо да го прави, след като презираше Офелия? Единственото, което я караше да си мълчи засега, бе годежът и предстоящата венчавка. И дума не можеше да става да бъдат анулирани за втори път, тъй като това означаваше да се даде възможност на Мейвис да разпространи с най-голямо удовлетворение злобната си клюка.
— Изглежда не се чувстваш добре.
Гласът на маркиза проникна сред хаоса на мислите й.
— Така ми се струва — отвърна нещастно девойката. — Бихте ли ме извинили?
Не изчака разрешението му и буквално избяга от стаята му.
ГЛАВА 36
Вратата се затръшна след нея и лорд Невил потрепера от резкия звук. Облегна се на стола си със замислено изражение, като се питаше дали не бе прекалил с момичето.
— Май имаме известни съмнения, а? — Арчибалд подаде от големия фотьойл за четене, където бе останал незабелязан за младата жена.
— И известни, и неизвестни — отговори уморено неговият сват.
— О, не се заблуждавай, човече. Ако мислиш, че тя е невинна за всичко това, страшно се лъжеш. Направила е нещо, за да предизвика момчето. Иначе той нямаше да нахлуе в стаята й, за да си изкара гнева, като забрави всякаква предпазливост.
— Споменал ли е някога за какво точно става дума или поне кое го е предизвикало?
Арчибалд смени с въздишка мястото си и седна срещу писалището на маркиза.
— Не желае да говори за онази нощ дори с мен. Повярвай ми, питах го, но той се разгневява всеки път, когато се спомене за тогава. Вини себе си и своя темперамент за цялата бъркотия. А на мен сърцето ми се къса като го гледам така нещастен.
— Да не мислиш, че на мен ми харесва? Ти настояваше, че няма значение какво е момичето, стига да е красиво. Сега убеди ли се, че има значение?
— Няма защо да ми задаваш такива въпроси? Защо според теб настоях да проведеш този разговор с нея? Тя изглеждаше дяволски доволна от резултата след онзи малшанс. Сега обаче не е и ако някой може да измисли начин, за да се измъкне от него, това може да бъде само човек от нейния калибър, обичащ сплетните. А ти самата истина ли й каза, или я поразкраси малко?
— Да съм я разкрасил ли? Не. Но наблегнах доста силно на някои моменти. Разбира се, вече ми беше ясно, че тя никога няма да бъде в свои води тук. Разбрах го още като я видях за първи път, затова се зарадвах толкова, че Дънкан успя да усети какво се крие зад красивото й лице. — Невил въздъхна. — Просто не вярвам, че казаното тук днес ще промени нещо. Наистина вече няма начин да се измъкнем. Репутацията й ще бъде съсипана, ако инцидентът в нейната стая бъде разпространен. Тя го знае не по-зле от нас.
— Но все още не си чул нищо за това. Онова момиче, което влязло в стаята, където и да е отишло, очевидно не с разпространило клюката. Смяташ ли, че тя просто може да не е от онези, които се занимават с предъвква на клюки? Дори да мрази Офелия и да е много щастлива от нейното падение, както твърди тя самата, може да има скрупули, които не й позволят да си отмъсти по такъв недостоен начин.
— Въпросът не може да бъде оставен на случайността, Арчибалд, и ти го знаеш много добре. Дали Мейвис Нюболт ще предизвика скандал или не, е неизвестно. Ние трябва да предположим най-лошото и да вземем нужните мерки, за да го предотвратим, както и сторихме. Не сме чули нищо, защото подобна клюка просто вече не е актуална, след обявяването на годежа. Това, което преди щеше да бъде шокиращо, сега най-много да предизвика леко повдигане на вежди. Годежът обезсмисли скандала.