Рейфиъл се засмя.
— Не се и съмнявам. Предполагам, че мисълта Офелия да му стане снаха го е ужасила доста, след като вече знае на какво е способна.
— Нямам представа — повдигна рамене Дънкан. — Почти не разговарям с него.
— Охо! — възкликна неговият събеседник. — Смущава ли те? Не мога да кажа, че те виня…
— Хайде да не се отклоняваше от темата. Просто не го харесвам.
— Собствения си дядо? Защо?
Вместо да отговори на този въпрос, който не засягаше изобщо приятеля му, Дънкан попита:
— Вероятно нямаш представа къде може да бъде открит този братовчед?
Бъдещият херцог смръщи чело и след известен размисъл отговори:
— Не го познавам добре, само мимоходом, тъй като членуваме в един клуб, но нали знаеш как си приказват мъжете… и се хвалят, когато наоколо няма жени. Чух, че имал някакво жилище в Манчестър, което пазел само за своите любовници. Бил го спечелил на карти. Не е нещо необичайно да поддържаш място единствено за любовниците си. Много женени мъже правят същото. В този случай обаче ми се стори странно, тъй като Джон все още живее при майка си и въпросното имение в Манчестър е единственото притежавано лично от него недвижимо имущество. Човек би си помислил, че той би се преселил да живее там сам, вместо да държи в него любовниците си. Особено когато е толкова далеч от Лондон, където живее майка му.
— Но не е ли неблагоприлично да води там своята братовчедка?
— Разбира се, че е неблагоприлично… Освен ако мястото не е свободно в момента. — Рейфиъл сви рамене. — Споменах го, защото ако имах млада братовчедка и тя ме помолеше да я скрия някъде, и ако притежавах къща, за която не знае никой друг от семейството, сигурно щях да я заведа точно там… ако в момента няма друг обитател, разбира се. Особено след като не е чак толкова далече оттук, но е доста далеч от Лондон.
— Да имаш случайно адреса?
— Нима казах, че го имам?
Дънкан въздъхна отново, но се сети да попита:
— Колко голям е градът?
Събеседникът му се засмя.
— Прекалено голям, за да се надяваш, че някой случайно срещнат минувач може да те упъти. Това е наистина голям град, приятелю, не някое градче или село.
На младия шотландец му идеше да му извие врата, задето бе пробудил надеждите му само за да ги разбие след това. Изражението му явно беше доста красноречиво, тъй като Рейфиъл направи крачка назад. Но после се усмихна широко и заяви:
— Аз мога да те измъкна от тази бъркотия.
— Дори да беше вярно, в което се съмнявам, защо ще го правиш?
— Божичко, колко си подозрителен. Нямам никакви задни мисли, уверявам те. Просто ми е ясно, че искаш да се ожениш за друга.
Тъй като Рейфиъл бе споменавал често по-малката си сестра Аманда и удоволствието, с което щеше да се освободи от задължението да бъде неин компаньон, което можеше да бъде постигнато само ако тя се омъжи, неговият домакин не се усъмни и за миг за кого става дума.
Затова побърза да го увери:
— Лъжеш се. Не искам да се оженя за нея.
— Така ли? Е, а аз бях убеден, че искаш. — След това въздъхна и додаде: — Добре де, значи съм се объркал. Но въпреки всичко, ще ми се да ти помогна.
— Как?
— Като предложа на Офелия да се омъжи за мен, разбира се. Вероятно аз съм единственият, заради когото би се съгласила да те остави.
Дънкан не успя да удържи презрителната си реакция.
— Дяволски високо мнение имаш за собствената си особа, човече. Почти колкото нейното за нея самата.
Рейфиъл се засмя.
— Надали. Тук става дума за титли, а те са единственото, което я интересува, плюс богатството, което върви с тях. Не допускай грешката да мислиш, че тя желае всъщност теб. А титлата, която ще наследя аз, по една случайност е по-висока от твоята.
— Дори това да свърши работа, в което дълбоко се съмнявам, не бих могъл да те моля за такава жертва.
— Каква жертва? Нямам предвид наистина да се оженя за нея. — Рейфиъл потрепери. — Просто ще й поискам ръката, ще бъдем известно време сгодени, след това ще анулираме годежа. Дори ще се направя на джентълмен и ще я оставя тя да развали уговорката. За пред хората, нали разбираш. Тогава никой няма да пострада — ти се спасяваш от лоша като смъртта съдба, аз се връщам към предишния си начин на живот, и всички са щастливи.
— Освен Офелия, тъй като тя пак може да бъде съсипана всеки момент от информацията, с която разполага нейната неприятелка — отбеляза младият шотландец. — Какво ще трябва да направя, за да убедя Мейвис да не разпространява този слух за Офелия, ако не се оженя за нея. Годежът с теб няма да предотврати, а по-скоро ще раздуха скандала, който се опитваш да избегнеш.