Бъдещият херцог се намръщи.
— Да, в такъв случай наистина си в голямо затруднение. Какво чакаш тогава? Като се замислих, се сетих, че и аз не съм ходил отдавна в Манчестър. Ще взема да дойда с теб. Двамата сме в състояние да пребродим много по-голяма площ, отколкото ти сам. Между другото уведоми и дядо си за това, за да изпрати хората си там.
Колкото и да не му се искаше да го признае и макар все още да не можеше да възприеме завоалирания начин, по който казваше нещата Рейфиъл, Дънкан усещаше, че започва да го харесва.
ГЛАВА 40
Сабрина постепенно свикваше с новата ситуация. Откри, че ако успее да не допуска мисълта за Дънкан в съзнанието си, е в състояние дори да се смее отново. Разбира се, беше нужно съвсем малко и сълзите бликваха от очите й, но през повечето време успяваше да изглежда като предишната Сабрина.
С едно изключение, когато бедният Робърт Уилсън спря да поговори с нея на път през Оксбоу, бе удостоен с поредния изблик на сълзи. Той се разстрои много и отиде да повика съседите на помощ.
Но когато всички се струпаха около нея, девойката вече се бе овладяла и изтъкна като причина за сълзите си някаква влязла в окото й прашинка, като обясни на съседите си, че най-добрият начин да си промиеш очите, е като си поплачеш хубаво. Те я гледаха, сякаш си бе изгубила ума, но хората и без това често я гледаха така, когато изпаднеше в някое от своите глупави настроения, така че тази ситуация не беше нещо особено.
Лелите й бяха решили, че вече е по-добре, макар никога да не бе ставало дума от каква болест точно боледува. Знаеха, че трябва да е нещо, свързано с Дънкан, но нямаха намерение да я измъчват с въпроси на тази тема. Тя обаче изплуваше на повърхността от време на време. И как иначе, след като предстоящата сватба на младия шотландец бе все още главната тема за разговор в околността и беше трудно да не се споменава за това?
Двете сестри бяха започнали да мислят отново кои други млади мъже биха били подходящи за тяхната племенница. Снощи, когато се бяха събрали за вечеря, Алис спомена за някакъв новопоявил се млад джентълмен.
— Името му е сър Албърт Шинуел. Строи голяма къща в земите от другата страна на Оксбоу, в близост до прекрасната ливада там. Чух, че току-що получил неочаквано наследство и избрал Оксбоу.
Хилари кимна и добави:
— Хората имат обичая да харчат много пари, когато им дойдат изневиделица. Странно, но винаги става така.
— Чух, че строял също така в Бат и в Портсмут. Явно наследството е доста голямо.
— Не е женен и никога не е бил — поясни сестра й. — Потвърдено е.
— И е млад — сети се да доуточни Алис. — Още нямал трийсет.
Сабрина вече бе разбрала накъде води разговорът.
— Ще отида да се запозная с него, само не ми го водете тук.
— Няма да го направим, скъпа, поне аз няма да го направя — увери я Хилари.
— С което намекваш, че аз ще го направя! — настръхна сестра й. — Не съм толкова безчувствена, за да не си давам сметка, че нашето момиче не е щастливо, заради подготвяната в съседство сватба.
— Не, само достатъчно безчувствена, за да го споменеш.
Племенницата им се изправи, преди препирнята да се бе задълбочила.
— Всичко е наред. Не е необходимо да избягвате тази тема заради мен. Вярно е, лельо Алис, мислех, че между нас с Дънкан може да се породи нещо повече от приятелство, но явно съм грешала. Ще го преживея. А това, от което се възстановявам, е по-скоро изненада, отколкото каквото и да било друго чувство, породено от повторния му годеж с Офелия. Наистина всичко при мен е наред.
Остави ги, преди да опровергае твърдението си с потрепване на долната устна. Двете сестри се спогледаха — думите й не бяха успели, да ги заблудят.
— Тя лъже — въздъхна Хилари. — Все още е съсипана.
— Знам. — Въздишката на Алис бе малко по-силна. — Иска ми се да взема една пръчка и да…
— И на мен — прекъсна я сестра й. — Но какво ще помогне това? Кое момиче, дори да е прекрасно като нашата Сабрина, има някакъв шанс срещу красавица като Офелия, след като мъжете са такива слепи идиоти.
Тези думи сигурно щяха да разсмеят Алис, ако темата не бе прекалено болезнена и за двете.
— Не че това има значение, но все пак по-добре ще е да бъдеш наясно. Никак не ме радваше перспективата онзи стар глупак Невил да ме гледа отвисоко, ако някога се сродяхме чрез брак. Още когато скандалът избухна за първи път по наше време, той даде да се разбере ясно, че не желае да има нищо общо повече с нашето семейство.
— Не съм сигурна, че беше само това — отвърна замислено Хилари. — По време на празненството той направи една забележка, която ме наведе на мисълта, че е по-скоро отвратен от онова, което направи дядо ни, отколкото от раздухания по-късно скандал. А двамата бяха близки. Все пак ходеха винаги заедно на лов.