— Коли под наем «Херц» на «Марбъл арч».
Дотам се стигаше за две минути, а фирмата работеше двадесет и четири часа. Не можеше да рискува да вземе някоя от семейните коли от «Кенсингтън скуеър».
Тони Салазар погледна колко е часът. Осемдесет мили — никакъв проблем.
— Къде е селската ви къща?
Карълайн се поколеба и трепна, защото той се готвеше да я удари. Салазар промени намерението си и зарови из книжата й, но там нямаше никакви указания. Отново стовари юмрук в ребрата й и тя изкрещя от болка.
— Ах, ти, инатлива кучко! — изрева той яростно. — Дай ми шибания адрес или ще ти счупя пръстите един по един!
— Няма да ти помогна да убиеш съпруга ми! — изхлипа тя.
Салазар изруга и отново набра мобилния телефон на Клейтън. Том стоеше пред гишето на «Херц» и чакаше да му дадат ключовете. Когато позна гласа на Салазар, се дръпна настрана.
— Кучката не иска да ми каже адреса. Говори с нея, глупако! — кресна Салазар, притискайки отново телефона към лицето й.
— Том? — попита тя колкото можа по-нормално.
— Само той ли е при теб? — попита хладнокръвно Клейтън.
— Да.
— Престани с глупостите! — ревна Салазар, който не можеше да чуе какво казва Том.
— Кажи му как да стигне до Корстън парк и не се притеснявай. Той няма да се върне.
— Обичам те — успя да каже тя, преди Салазар да дръпне телефона и да го изключи.
Карълайн му каза адреса и го упъти как да стигне. Следващият проблем на Тони Салазар беше, че още не можеше да я убие. Първо трябваше да си вземе парите. Ако откраднатите пари бяха останали в Швейцария, щеше да отнеме време да ги получи, може би ден или два. Междувременно този копелдак Клейтън щеше да поиска да говори отново с нея. Така че засега мотелът беше сигурно място, но трябваше да я накара да мълчи. Откъсна още две ивици от хавлията. Едната сви на топка и я пъхна в устата на жената, а другата стегна на възел на тила й. След това я завлече в банята, остави я на пода и пусна душа.
— Един звук и си мъртва.
Остави вратата на банята открехната, за да може да я вижда. След това се обади на обслужването по стаите и си поръча бира. Момчето, което я донесе след около пет минути, изглеждаше подходящо. Младо и гладно. Салазар му каза, че не може да спи и че му трябва малко валиум, а после попита дали наблизо има аптеки.
— В Хаунслоу има колкото искаш — отговори момчето.
Салазар измъкна банкнота от петдесет лири и го помоли да иде и да му купи. Момчето каза, че сигурно ще му поискат рецепта, но Тони обясни, че е чужденец и няма лекар в Англия и дори не знае как да си намери.
— Сигурен съм, че това ще уреди въпроса — каза той с намигване и му подаде още една петдесетачка.
Парите говореха по един и същи начин на всички езици, отбеляза той философски, когато момчето хукна да изпълни поръчката. Върна се след половин час с шишенце десетмилиграмови таблетки. Разбира се, не направи опит да му върне рестото и Салазар се ухили. Малкото копеленце дори имаше нахалството да му представи касовата бележка на аптекаря за шест лири и двадесет и два пенса!
Спря душа и върна Карълайн на леглото. Извади хавлията от устата й, напъха вътре хапче и поднесе чашата с вода до устните й.
— Преглътни го — нареди й той и повтори още два пъти операцията, като след всяко хапче шареше с показалеца си из устата й, за да се увери, че не скрила валиума под езика.
След час тя изглеждаше дълбоко заспала. Той й свали обувките и я зави с покривката на леглото. За да се увери, че не се преструва, Тони разкопча блузата и пъхна ръка в едната чашка на сутиена. Тя не помръдна. Така ще е през следващите осем часа, уверено си помисли той.
Докато заключваше вратата и закачаше табелката с надпис «Моля, не безпокойте», Тони Салазар не можа да се сдържи и почувства възбуда. Великолепни цици, помисли си той. Може да я опъне поне веднъж, преди да я гръмне.
Том натисна газта до ламарината. Искаше да стигне много преди Салазар, но му мина през ума каква жестока ирония ще бъде, ако го спре полицията. Затова продължи внимателно със сто и двадесет. Спря само в търговската част на Малсбъри и влезе в един железарски магазин за десет минути. В Корстън парк нямаше нищо и той нямаше намерение да пристигне там с голи ръце. Потегли отново, въоръжен с железен лост, фенерче, два кухненски ножа, малка туба с бензин, две бутилки кола и две големи чаши.
Прииска му се да бе запазил пистолета на дядо си. У дома си в Лондон имаше две гладкоцевни пушки, заключени в шкафа в спалнята, но сега те не му бяха от полза. Помисли си дали да не се отбие у Хорнби и да вземе нещо назаем от истинската оръжейна на Джек, но неговият тъст щеше да се опита да го разубеди и да го накара да иде в полицията. Хорнби обичаше дъщеря си не по-малко от Томи със сигурност не се плашеше от битки. Неговите разкази за Дофар* и Гус Грийн**, а това не бяха единствените места, където се беше сражавал, свидетелстваха за това. Но той нямаше да приеме начина на Том да се справи с отвличането на дъщеря му, а Клейтън беше решен да се оправи със Салазар, както той бе решил. По един или друг начин щеше да убие този кучи син.