[* Дофар — област в Оман, където са се водили сражения срещу Маркситкия фронт за освобождение на Оман в Персийския залив с участието на английски въоръжени сили. — Б.пр.]
[** Гус Грийн — селище на Фолклендските острови, за което се води първата битка по суша по време на фолклендската война. — Б.пр.]
Единственото, което Том знаеше със сигурност, беше, че Салазар няма да го убие веднага, не и ако си иска парите и планира действията си на основата на тази крехка предпоставка.
Пристигна в Корстън парк в десет и половина, отключи вратите и спря наетата кола пред къщата. Запали лампите в предните помещения и огъня в приемната. В кухнята си поигра с таблото с бушоните, докато останалата част от къщата не остана без ток. След това разположи оскъдното си въоръжение на стратегическите места. Сложи лоста и единия от ножовете на полицата над камината, която беше достатъчно висока, за да останат скрити от погледа на всеки, който не е висок поне два метра. В трапезарията, която беше залепена за приемната, остави фенерчето и втория нож. Щеше да хукне в тази посока, ако Салазар още с влизането си започнеше да стреля. Двете чаши напълни с бензин и ги постави на пода до стената отляво на камината, така че се оказаха между нея и вратата на трапезарията. Остатъкът от горивото отнесе в кухнята отзад. Накрая се зае с единствените два стола в къщата. Единият разположи до стената и чашите с бензин, а втория — на няколко метра пред него, легнал небрежно на едната страна. Арсеналът му не беше много богат, но най-голямото му предимство беше в това, че Салазар не може да го убие веднага, без да се увери, че е предал банковата сметка. Без това нищо не можеше да направи.
Том седна на пода и зачака. Гневът в него нарастваше с всяка изминала минута. Той копнееше да убие Салазар, но не за сметка на основната си цел — да спаси живота на Карълайн.
Сети се за онзи ден през 1985. Сякаш беше вчера. Беше изкарал само една година в «Саломон». След тежък делови ден се върна в апартамента си в Грийнидж вилидж. Вдигна ключа си да отключи и забеляза, че вратата беше леко открехната. Когато я бутна тихо да се отвори, се оказа пред дребен мъж с латиноамериканска външност. За миг и двамата замръзнаха, но после всичко се случи за секунди. Крадецът пусна на пода задигнатата стереоуредба и бръкна в джоба си за оръжие. Том се хвърли към закачалката в антрето и измъкна бейзболната си бухалка. Завъртя се, замахвайки хоризонтално и удари с пълна сила противника, като строши лявата му раменна кост и две ребра. От болка мъжът рухна на колене, а Том замахна за втори мощен удар по ключицата, запращайки пишман крадеца с разперени крайници на пода. С ядно ръмжене се насили да не стовари последен удар върху черепа на мъжа. Изрита пистолета в ъгъла, вдигна един обърнат стол и седна.
— Е? — попита, размахвайки лекичко бухалката като махало.
Кубинецът го удари на молба. В простотията си очакваше, че ще прояви разбиране, че му трябвали пари. Том огледа бъркотията в апартамента, отворените чекмеджета, разхвърляните по пода книги, и накара крадеца да стане и да подреди всичко с една ръка, макар че човекът се гърчеше от болки.
— Изпразни си джобовете — заповяда Том на полуприпадналия мъж, когато свърши с работата.
С крака си разрита купчинката върху паркета. Чифт ключове за кола, шофьорска книжка, девет долара и двадесет и пет цента. Евтина имитация на швейцарско офицерско ножче и книжка с купони от социалното осигуряване. Бутна с крак ключовете към своя пленник.
— Твои ли са? — попита той и внезапно установи, че се наслаждава на властта си.
Мъжът кимна.
Том му каза да си вземе оръжието. Крадецът го погледна невярващо, след което запълзя към мястото, където лежеше късоцевният револвер, а Клейтън крачеше до него с бухалка, опряна в рамото му.
— Вдигни го за цевта — нареди той. — Отвори барабана и изсипи патроните.
Крадецът изпълни заповедта и на пода тупнаха три патрона.
— Сега го прибери в джоба си — нареди Том. — А после се качвай на колата. Ето — и той му подхвърли банкнота от двадесет долара, — това е за бензин. Махай се от Манхатън и никога повече не стъпвай тук. Зная кой си. — И посочи към шофьорската книжка с крак. — Ще я запазя в офиса си с малка бележка. За всеки случай. Ако те видя още веднъж в квартала, смятай се за прецакан.