Лекарят кимна и обеща да го уреди.
Ромуалдес не скри, че изгарянето е от киселина. Малка стъкленица се строшила в гаража, докато се пресягал да вземе нещо от рафта. Но когато лекарят попита каква е киселината, кметът вдигна рамене и заяви, че това няма значение. Идеята да иде в столицата на преглед много му хареса. На сутринта ще се види с де ла Круз и ще го остави да се оправя с всички кредитори, като повтаря обещанието на Моралес: само още една седмица. След това ще свика съвещанието с полицията, за което сега разполагаше с още една добре обоснована причина. Кметът беше сериозно ранен, но дори силните болки не можеха да го накарат да пренебрегне своите задължения! Сигурно ще има вълнения и бунтове, така ще им каже. Хората, които не са си получили заплатите, стават неуправляеми. Щеше да поиска от полицаите план за действие как ще предотвратят грабежите, насилието и хаоса. Цялата строителна индустрия в Меделин е в криза, ще каже той. Ромуалдес с лекота можеше да ги накара да говорят поне два часа. След това ще поеме направо за летището и ще отиде в една от най-добрите частни болници в Колумбия. Градът ще плати този разход.
На сутринта взе двойна доза от предписаните му болкоуспокояващи, облече своя най-хубав ленен костюм и звънна в кабинета на Палмиро. Смениха му превръзката, сложиха му още две инжекции и се обадиха да потвърдят резервацията на стая в болницата «Матер дей» в Богота. По-късно същата сутрин повика де ла Круз в кабинета си и макар че той не се зарадва на предложението сам да застане срещу кредиторите, беше трудно да спори пред очевидното медицинско доказателство, което се набиваше в очите му. Мина му мисълта, че под този дебел бинт се крие напълно здрава ръка, затова реши, че ще звънне на д-р Палмиро по някакъв измислен повод, за да се увери.
След това Ромуалдес се зае с най-трудната задача — да победи началника на полицията. Той не беше от Меделин и силно ненавиждаше кмета. Началникът не беше съгласен, че нарастващото напрежение по повод забавените плащания ще доведе до бунтове. Кметът настоя, че като избрано от хората отговорно лице има право да се обърне към силите за сигурност. Ако началникът пренебрегне искането му, кметът няма да посети само столичната болница, а ще се срещне лично с министъра на вътрешните работи. Отново подчерта колко тежко е нараняването му и пак обрисува с черни краски възможното развитие на нещата, докато началникът не си представи как дори само един ранен или убит в отсъствието на кмета ще се превърне в повод за обвинение в нарочно възпрепятстване на осигуряването на обществения ред.
Макар и неохотно, той се съгласи срещата да се състои в шест часа. Щеше да остави дебелака да си издекламира думичките и с облекчение да му види гърба, когато се качва на самолета за Богота. След като се отърве от него, ще прави каквото сметне за добре.
По обяд всичко беше уредено и Ромуалдес се върна вкъщи.
— За да си почина и да страдам в самота — обяви той гръмогласно, когато си тръгваше, но когато се обърна, се усмихна гордо на своята находчивост.
От безнадеждното положение, което би сломило мнозина, беше подредил картите за игра, която нямаше как да загуби.
Ако Роблес й неговите убийци гринговци си свършеха работата както трябва, когато кметът тръгне за летището, Моралес вече щеше да е мъртъв. И тогава никой не можеше да обвини дон Мигел за рухването на величествения план. Щеше да е свободен да осъди търговеца на наркотици Моралес и щеше да отправи предизвикателство към всички, които изразят отрито желанието си той да беше останал жив.
От друга страна, ако дон Карлос оцелее и успее да убие Роблес, в случай че гринговците се провалят, толкова по-добре. След седмица фондацията щеше да има парите и героизмът на водача, който поставя задълженията си пред своята лична болка, щеше да се разнесе надлъж и нашир. Той лично ще да се погрижи за това.
Междувременно вече разполагаше с петдесет хиляди долара в Маями плюс още петдесет, който щяха да дойдат по-късно. След като Моралес го няма вече, американците сигурно щяха да станат по-щедри, защото няма как да не искат влиятелни приятели в толкова важен град като Меделин. Каквото и да се случи, помисли си той, щеше да отсъства дяла седмица. Веднага щом си стигна вкъщи, звънна в кабинета си.
— Запази две места за полета довечера — нареди той на личната си секретарка.
Не виждаше защо да не вземе и Алисия.
Предишната нощ в Лондон Харпър и Арчър не останаха дълго на «Кенсингтън скуеър». Минаха петнадесет минути, но още нямаше следа от Томас Клейтън. Двамата мъже изчакаха още петнадесет минути, чувствайки как напрежението нараства. След като минаха още десет минути, приеха, че Клейтън няма да дойде, и взеха решение в съответствие с това положение. Арчър нареди пред къщата да бъде паркирана патрулка и бързо мобилизира временно от частта за охрана на дипломатите полицайка с разрешително да носи оръжие. Нареди й да остане в къщата на Клейтънови с Пола и децата. След това двамата полицаи отидоха в Централното полицейско управление на «Савил роуд» в Уест енд.