Лесно намери къщата — тази английска крава я биваше в обясненията, особено след като й наби малко разум в главата. Той мина през железните крила и навлезе десетина метра нагоре по алеята, докато колата вече не можеше да бъде видяна от шосето. Слезе и се върна обратно, затвори вратата и я зарези. След това тръгна към къщата. Крачеше бавно, с наострени сетива. Пистолетът тежеше успокоително в ръката му, докато внимаваше за възможен капан.
През щорите на приземния етаж видя да се процежда светлина. Останалата част от къщата беше потънала в мрак. Салазар забеляза колата пред входната врата и заобиколи къщата. Изглежда, никой не се криеше отвън. Май този тип наистина много искаше жена си. Той се върна обратно към няколкото дървета от другата страна на паркинга пред къщата и извика на Клейтън да излезе. След малка пауза дъбовата врата изскърца и в рамката на вратата се очерта тялото на Клейтън, осветено от слабата светлина.
— Спазвам уговорката — провикна се Томас в мрака.
— Ела насам! — нареди Салазар, докато продължаваше да оглежда горните прозорци за издайническо движение, проблясване на цев или каквото и да е.
Не видя нищо.
— Добре, стига толкова — каза той, когато Том се оказа на двадесетина крачки от него. — А сега се обърни и сложи ръце на тила.
Том послушно се обърна кръгом, чу стъпките по чакъла и усети дъха на мъжа по врата си, докато той го претърсваше за оръжие.
— Има ли някой в къщата? — попита Салазар.
— Не.
— Добре, тогава ще влезем. Ти ще вървиш бавно пред мен. Ако видя някого, дори и улична котка, първо ще ти отнеса главата, след това ще гръмна и нея. Ясно ли е?
Том направи каквото му бяха наредили. Той мина през фоайето и зави в голямата приемна, която изглеждаше още по-пуста на призрачната светлина на двете слаби крушки и трепкащите пламъци на огъня в другия край. Салазар вървеше на няколко крачки след него и затвори вратата зад гърба си.
— Е, Клейтън, къде са шибаните ми пари? — той размаха пистолета си, когато Том се обърна, за да застане с лице срещу него.
— В Швейцария.
— Къде в шибаната Швейцария?
— Да караме поред. Първо, къде е жена ми?
— Слушай, задник — изригна Салазар и тръгна нападателно към Клейтън, който бавно заотстъпва към камината в края на помещението. — Аз ще задавам въпросите!
Клейтън вдигна ръка с обърната към Салазар длан като знак, че трябва да се успокоят.
— Не е точно така — каза той сдържано. — Съгласен съм, че у мен има нещо, което ти принадлежи. Но в същото време у теб има нещо, което е мое. Така че може би ще успеем да се разберем.
Салазар се поколеба и Клейтън тръгна към стола, който беше поставил по-рано до стената.
— Защо не седнем — предложи той и посочи към другия стол — и не обсъдим положението като двама банкери?
— Много ви е претенциозно обзавеждането — подигравателно отбеляза Салазар, оглеждайки помещението. — Толкоз ли ти плащат в банката?
Щеше да му достави наслада да убие Клейтън. Познаваше този тип надути пуяци. Разхождат се наперено из нюйоркските клубове, облечени като погребални агенти, излъчват аура на превъзходство и непрекъснато ръсят известни имена. Шибани бели англосаксонски протестанти. Е, съвсем скоро ще има мъртвец от тази категория. Но първо трябва да вземе парите. Тони вдигна стола и го завъртя на обратно, обкрачи го и седна на него на около три метра от Клейтън, а ръката му, небрежно стискаща пистолета, бе провесена през облегалката.