— Слушам — подкани той.
— Как да се обръщам към теб?
— С господине — изсмя се Тони подигравателно.
— Слушай, мазнико — озъби се Клейтън и се пресегна към една от бутилките от кола на пода — Казах ти…
Оглушителният трясък на произведения с револвер калибър 38 изстрел накара Клейтън да скочи на крака. Бутилката се пръсна в ръката му, разплисквайки пенестата течност на всички страни. След това настъпи напрегната тишина, нарушавана само от съскането на локвичките кола.
— Следващият път ще го отнесеш в ръката — каза Салазар невъзмутимо. — А сега започвай да говориш и се дръж уважително.
Всичко се случи прекалено бързо за Том. Трябваше дяволски да внимава с всяко свое движение. Той се опита да не мисли какво ли е преживяла Карълайн, потисна гнева си и си пое дълбоко въздух.
— Онова, което ме гложди професионално като банкер — търпеливо започна Клейтън, — е чии пари са това всъщност? Какъв е този тип, който ще депозира близо петдесет милиона при Салазар? — Той погледна многозначително Тони.
— Започваш да ме дразниш.
— Сигурно е — Том сниши глас и се наведе — от онези типове, дето ще ти изядат топките на закуска, ако установят липсата и на един цент. Нали така?
— Накъде биеш?
— Натам, мазнико е, че не ти искам шибаните пари. Можеш да си ги получиш.
— Продължавай.
— Но ако пък не получиш парите, жив ще те одерат. Така че няма да ме застреляш, защото тогава трябва да се сбогуваш с живота. Затова бъди така добър да прибереш пищова, който пък започва мен да дразни, И нека помислим как да направим размяната. Твоите пари срещу моята жена.
Салазар се замисли. Този задник беше прав донякъде, но само докато предадеше парите. Ако позволяват чукане в рая, там ще бъде следващият път, когато задникът ще го прави с жена си.
— Някакви идеи? — попита надменно Салазар.
— Да — убедително произнесе Клейтън.
След това показно се протегна за втората бутилка кока-кола, поглеждайки към другия мъж, сякаш иска разрешение. Салазар кимна и Том започна да развива пластмасовата капачка. Чу се характерното съскане на газирана напитка.
— Обаче зависи от това къде си скрил жена ми.
— Какво искаш да кажеш? — попита Тони, докато гледаше как Том се приготвя уж да си налее в чашата.
— Ето това, мазнико!
Клейтън запрати чашата с бензин в лицето на Салазар и се хвърли надясно. Бандитът дръпна спусъка и пламъците от цевта запалиха бензина. За секунда се създаде усещането, че цялото помещение се взриви. Том усети горещината и подуши опърлената коса, докато криеше лицето си, обърнато към стената. След това чу мъчителните писъци на Салазар. Клейтън скочи на крака и почти без да вижда, опипом се втурна в изпълненото с пушек помещение. Направи две гигантски крачки и се приземи до проснатото димящо тяло. Очите на Тони бяха затворени, а част от дрехите горяха. Том се отпусна на колене до него, стисна врата му с лявата си ръка, а десницата стовари в лицето на Салазар. С ъгълчето на окото си забеляза револвера. Когато го придърпа, осъзна, че неговият враг е ослепял. След като притисна още горещата цев на оръжието в ухото на Салазар, той изкрещя достатъчно силно, за да заглуши писъците му:
— Къде е жена ми?
Въпросът, изглежда, проникна до съзнанието на Тони, защото престана да вие и изригна поредица псувни. Клейтън беше изпаднал в ярост, едва се владееше да не стигне докрай. Повлече Салазар към камината, обърна го по корем и след това го затегли за косата, докато лицето му не се озова само на няколко сантиметра от пламтящите цепеници. Внезапната топлина върху изгореното му лице накара гангстера да се разпищи. Клейтън натисна лицето му към огъня и след това го издърпа обратно.
— Къде остави жена ми?
— Остави ме да си поема дъх, шибан гадняр — помоли Слазар на пресекулки, задавян от кашлица.
Клейтън го придърпа отново към цепениците и пак попита.
— С мен е свършено. Това важи и за теб — Салазар говореше на пресекулки, защото не му достигаше въздух. — Няма да се отървеш. Всичко е въпрос само на време.
— Къде е жена ми?
— Майната ти!
Клейтън хвана десницата на Салазар и докато все още го стискаше за перчема, пъхна ръката му в огъня. Салазар закрещя като обезумял, докато плътта му се стопяваше в пламъците. Том я остави да гори и продължаваше да повтаря същия въпрос през стиснати зъби.
— Спри, копеле гадно! Спри! Ще ти кажа!
Том пусна ръката и остави главата да тупне на пода, след което, неподвижен, притиснал гърба на другия с коляно, изчака дишането му да се успокои.
— Задави се до смърт, докато ми правеше свирка, скапаняко — избъбри Салазар и се изсмя за посведен път предизвикателно.