На Том Клейтън му причерня. Той повдигна Салазар и заби с все сила главата му в пламтящите цепеници. Тони Салазар ритна един-два пъти и след това утихна. Нажеженият въздух изгори дробовете му. Клейтън го издърпа обратно на голия дъсчен под и се вторачи в кашата, която бе сътворил. Не изпитваше нито съжаление, нито угризения. В този момент усети парене на гърба. Протегна се надолу и видя кръв на пръстите си. Беше чул куршума да се забива в стената, но до този момент не бе осъзнал колко близо е бил до смъртта. Без да обръща внимание на болките, той се зае да претърсва джобовете на Салазар, докато не намери онова, което търсеше: ключ от хотелска стая. Номер 26, «Скайпорт» мотел, Дачет, Мидълсекс.
Не си загуби и минута повече за Салазар. Не възнамеряваше да вика полиция или да разсъждава върху чудовищността на извършеното убийство. Цялото му същество беше съсредоточено върху една цел: да си върне Карълайн. Изскочи в нощта и се хвърли в колата си. Гумите превъртяха, защото натисна газта, до дупка, запращайки потоци чакъл към къщата. Вдигна сто километра в час по тясната осеяна с дупки алея. Съвсем неочаквано в мрака изплуваха очертанията на тъмно «Бентли», което му препречи пътя. Осъзнавайки на мига, че няма да успее да спре, Том завъртя кормилото докрай наляво и в същото време натисна спирачката. Наетият «Форд Мондео» се удари странично в десния калник на бентлито, поднесе встрани от алеята, профуча през храсталаците и спря рязко, когато предницата се блъсна в огромен дъб. Клейтън, който забрави да си сложи колана, беше запратен напред с голяма сила. Докато въздушната възглавница се разпъваше, той успя да стисне с все сили волана, за да не излети с главата напред през предното стъкло, но въпреки това за няколко минути изгуби съзнание.
Когато се свести, откри, че от раната на челото и счупения му нос тече кръв. Залитна към бентлито и с облекчение видя ключа в стартера. Подкара с висока скорост към шосето и едва не направи втора катастрофа, когато стигна до затворените врати. Остана седнал неподвижно и си пое десет пъти дълбоко дъх, за да се успокои. Избърса покритото си с кръв лице с ръкава на палтото, след което го хвърли на задната седалка. Тогава забеляза мобилния телефон на Салазар на пътническата седалка. Операторът го накара да изчака две минути, след това му даде номера на «Скайпорт» мотел. Той го набра, докато караше през селото Корстън, и поиска да го свържат с господин Салазар, но когато това стана, никой не вдигна. Както е обичайно за евтините хотели, просто го оставиха да слуша сигнала свободно, затова той прекъсна връзката и набра отново номера. Мъжкият глас, който се обади първия път, с готовност разказа, че господин Салазар си е легнал рано. Изглеждал много уморен, каза той, без да споменава за валиума.
— Госпожа Салазар по същото време ли си легна? — попита Том и му се повдигна от сцената, която си представи.
— Госпожа Салазар? — попита младият рецепционист учудено. — Съжалявам, господине. Смятам, че господин Салазар е сам.
Но Карълайн беше при Салазар, когато говори с нея, и вероятно сигурно е още там. Вързана и заключена в банята? Жива? Том поклати глава и потрепери, чувствайки как силна болка изпълва гърдите му. Помоли младия мъж да му обясни как най-бързо да стигне до Дачет и мотела. Той познаваше донякъде района на Уиндзър и си помисли, че при скоростта, която позволява бентлито, ще стигне там след тридесет минути.
Изключи мобилния телефон, когато излезе на Д4, и пое към Лондон, без да знае, че всяка налична патрулка на полицейските участъци в Уиндзър и Бекшър търси бентлито, което той кара. Тяхната заповед гласеше, да го последват от разстояние и да докладват. Полицаите знаеха, че шофьорът на колата се издирва от специалните служби, което подсказваше, че работата е сериозна. Не се налагаше да се питат дали човекът е опасен, защото специално им го подчертаха. Въоръжена група с бърза кола стоеше на повикване край Чизуик, където започваше магистралата. Тя щеше да се включи веднага щом се получеше сигнал, че бентлито се е появило. Членовете на специалната част знаеха, че тяхната мишена е въоръжена. Бяха получили разрешение да стрелят и да го убият, ако е нужно, но само при чиста огнева линия и без опасност за заложничката, която смятаха, че е скрита в багажника.
Първата патрулка, която го забеляза, се намираше на пет километра от изхода към Суиндън в западна посока. Тя не можа да пресече мантинелата, която разделяше магистралата, достатъчно бързо, за да се включи в преследването, тъй като луксозното купе се носеше с много голяма скорост. По радиото подадоха сигнал за тревога до всички останали патрули и след няколко минути един от тях, който се беше разположил край изхода за Рийдинг, видя Том да минава. Отбелязаха, че беше изминал шейсет и осемте километра след първия сигнал за по-малко от двадесет минути, което означаваше, че се движи с около двеста и осем километра в час. Както им беше наредено, го последваха от разстояние, внимавайки да не изгубят червената светлина на стоповете му. Въоръжената група направи няколко бързи изчисления и реши да го пресрещне край Уиндзър, По този начин, ако Салазар решеше да слезе от магистралата по-рано, щяха да са много по-близо до него. От друга страна, ако продължеше направо през Уиндзър, вече щяха да са заели позиция, готови да го притиснат отпред и в гръб.