В късния следобед му се обади Шпеер. Сега всичките активи на наркобарона бях под контрола на адвоката от Коста Рика и възлизаха на обща стойност повече от седемдесет милиона. Други шест милиона и осемстотин хиляди бяха създали дребен проблем. Салазар нямаше да ги предаде преди изтичането на тридесет дни и дори тогава щеше да вземе десетте си процента. Шпеер беше решил, че ще бъде най-добре да не се кара с Перача и на всяка цена да избягва всеки сблъсък, който би могъл да попрепечи на прехвърлянето на по-голямата част от активите. Досега винаги се беше оказвал прав. Моралес не беше доволен, че се налага да се раздели с шест милиона и осемстотин хиляди, но ако операциите на Перача бяха разкрити, най-добре беше да се раздели с него напълно.
Шпеер често беше настоявал пред него да изтегли инвестициите си от Съединените щати, но той, подобно на повечето латиноамериканци, винаги гледаше към Севера, търсейки дългосрочна финансова сигурност. Ценеше американските долари и смяташе Щатите с тяхната смесица от благосъстояние и възможности за по-напреднала и по-добре управлявана разновидност на южната част от континента. Европа го плашеше. Той разбираше твърде малко от нейните обичаи и почти нищо от езиците й. Но в края на краищата Шпеер се оказа прав. Американците вече му задигнаха половината от богатството и сега беше време да премести остатъка на по-сигурно място. Щеше да остане в Южна Америка за известно време, след което Испания може би беше най-добрия избор. Познат език, храна, традиции плюс факта, че ако се наложеше да работи с официалните институции, те бяха достатъчно корумпирани. Моралес вече беше ходил там и си спомни как си помисли, че Марбела и околностите са добро място да купи имот. Затова разреши на Шпеер да продаде всичко и да прехвърли парите в Европа.
Командирът на самолета, който беше закарал Шпеер до Аруба, се беше върнал на наркопистата. Самолетът беше проверен и презареден за предстоящия полет до Панама. Сега на Моралес оставаше да се погрижи само за едно нещо — Роблес. За цената от петдесет милиона долара той нямаше да остави на друг да свърши тази работа. Хората, който наркобаронът смяташе виновни за тази загуба, заслужаваха неговото лично внимание.
В пет и половина Моралес се качи на джипа и потегли за лагера в планината. Тупак щеше да кара пикапа със сандъците, а Амая — нисана със семейството. На индианците от племето аравак беше наредено да бъдат край пистата в осем, да изчакат, докато самолетът излети, и след това веднага да потеглят за своето село.
Във фабриката всичко изглеждаше нормално. Като в обикновена мелница и тук след края на работното време се почистваше и се отчиташе свършената работа. Единствената разлика беше, че белият прах беше хиляди пъти по-ценен от брашното или захарта. Работниците предпазливо поглеждаха към своя началник и с още по-голямо усърдие се залавяха за работата. Всички, край които мина достатъчно близо, го поздравиха учтиво, а онези, които бяха с шапки, ги повдигаха почтително. Никой не се изненада, когато той тръгна право към голямата колиба. Знаеха, че предната вечер индианците бяха довели един мъж, за щастие не някой от техните. Не ги беше грижа за неговата самоличност и който дръзнеше да попита, щеше да се окаже много глупав.
Моралес влезе в колибата и погледна проснатата на земята фигура. Мъжът представляваше жалка гледка. Наркобаронът вдигна едно мачете и се наведе близо до главата на Роблес.
— Чуваш ли ме? — попита той безстрастно и когато мъжът кимна, доближи острието до врата му и бавно започна да движи острието сякаш реже с трион. Въжетата падаха едно по едно. Освободен от кола, към който беше привързан, агентът на АБН въздъхна дълбоко и се протегна, както беше легнал на земята.
— Естествено знаеш, че ще те убия, нали? — попита спокойно Моралес.
Роблес погледна нагоре към своя похитител и кимна.
— Тогава гледай да го направиш лесно за себе си. Кажи ми каквото ми трябва.
Роблес не отговори.
— За американците ли работиш?
— Аз съм американец — отговори Роблес. — Един ден ще си спомниш моето убийство като своята най-тъпа грешка. Ние се грижим за нашите хора.
— И кои сте вие?
— Департамента по правосъдие на Съединените щати.