Моралес изпръхтя подигравателно.
— Само го направи, копеле — уморено продължи Роблес, — и скоро ще ти предявят сметката.
— Онова, което искам да разбера, е как надушихте моите банкови операции? Кой ви каза?
— Половината Меделин знае. Всички се обаждат в банката ти и задават въпроси — Хулио излъга наполовина. — А аз просто ги зададох по-добре от останалите.
Не искаше да споменава Ромуалдес, докато все още имаше надежда да свърши онова, което се очакваше от него. Ако планът сработи, може и да е късно той да се спаси, но не и Моралес да бъде унищожен завинаги.
— Банката, а? — той обмисли казаното. — И какво, трябваше и аз като бабите да си държа мангизите под дюшека?
Може би, помисли си Моралес, наистина беше банката. Но това нямаше голямо значение. След два часа щеше вече да е на път към нов живот. Един богат и достоен нов живот. Той свали едната гривна на белезниците от ръката на агента и му каза да протегне ръце пред себе си, за да ги заключи пак.
— Така ще ти бъде малко по-удобно, когато умреш — пошегува се мрачно.
Вдигна пленника си на крака и го бутна да излезе, следвайки го на няколко крачки разстояние с пистолет в ръката. Когато минаха през вратата, Моралес взе една лопата, подпряна на стената, и подкара Хулио към границата на лагера.
На Роблес му беше много трудно да се движи. Побоят му беше причинил сериозни увреждания. Със сигурност имаше няколко счупени ребра. Стоманените букаи на краката му правеха невъзможна дори мисълта за бягство в джунглата. Щеше да опита, ако беше сигурен, че Моралес ще го застреля, но знаеше, че това няма да се случи. Щяха да го върнат и побоят щеше да започне отначало.
Когато стигнаха до първата редица дървета, Моралес хвърли лопатата на земята и заповяда на Роблес да копае. Последните мисли на американеца, преди да започне стрелбата, бяха, че ямата трябва да е дълбока метър и половина и че трябваше да иде с Ред Харпър в Лондон. В този момент почвата на няколко метра зад неговия пазач избухна сякаш някакъв дух стъпи на пехотна мина. Хулио видя ярък огнен език и почувства, че пада. Нямаше нито болка, нито звуци. Просто настъпи мрак.
Нориега беше планирал нападението много грижливо. Целия ден беше подготвял хората си за сражението: двеста двадесет и седем души щяха да го придружат до Меделин. Те бяха въоръжени с обичайния арсенал от калашници и ръчни гранати плюс две карабини със снайпер, купени на висока цена от един еквадорски контрабандист. Разполагаха и с две минохвъргачки с около сто заряда. Но първото, което направи, беше да вземе предпазни мерки. Преди дори една кола да излезе от Кали, той изпрати шпиони в Меделин. Те трябваше да обърнат особено внимание на контролните постове по пътя, а след това да седнат на площада и да пият кафе като туристи. При това трябваше да броят полицаите, които влизаха в градския съвет. Към десет сутринта шпионите докладваха, че са заели позиция, и веднага след това нестройната, но смъртоносна частна армия потегли на път.
През целия ден излизаха от Кали на интервали от по петнадесетина минути с помощта на автомобили от всякакъв вид и размер, в които се качваха по четирима-петима души. Някои поемаха към крайбрежието, други — в северозападна посока по шосето за Богота. Заповедта гласеше да се съберат към шест в отдалечена ферма на север от Манизалес. Преди това там беше изпратена малка група, която трябваше да осигури мълчаливото съгласие на собственика. В шест пристигна и самият Нориега и зачака край телефона. В шест и петнадесет дойде обаждането от Меделин. Излезе, че получената от него информация е вярна. През последния половин час всички полицаи в района се събираха в Градския съвет. За всеки случай Нориега нареди на своя наблюдател да остане на мястото си и на всеки десет минути да му звъни. След това колоната потегли на север. Можеха да стигнат до целта за половин час и докато полицаите бяха в Градския съвет и обажданията през десет минути продължаваха, щяха да се придвижват към целта си.
Петдесет души щяха да се отправят направо за Вила дел Кармен със задачата да убият Моралес. Нориега знаеше, че имението е добре охранявано, и макар да очакваха само дузина противници, те щяха да са добре въоръжени и да разполагат с предимството да се бият на свой терен. Изненадата и превъзходството в числеността трябваше да дадат предимство на нападателите. Щеше да има жертви. Нападателите от Кали щяха да открият огън с едната минохвъргачка, стоварвайки мина след мина върху къщата. Ако имаха късмет, може би още с първия изстрел щяха да убият Моралес. Въпреки това Нориега беше предоставил своя брониран «Мерцедес» 600 за ядро на атакуващите. Шестима души щяха да нахлуят с него, да напреднат с максимална скорост по автомобилната алея, да спрат пред входа и след това на бегом да се качат на верандата. Оттам щяха да покрият къщата или онова, което е останало от нея, с автоматичен огън и ръчни гранати.