Нориега щеше лично да предвожда другата група нападатели. Три малки екипа щяха да се заемат с отдалечените рафинерии, докато основната — близо до пистата, — където очакваше да намери по-голямата част от готовата стока на Моралес, щеше да превземе лично с помощта на стотина бойци и втората минохвъргачка. Той предполагаше, че там ще има поне две хиляди килограма, вече опаковани за транспортиране. Това щеше да е неговият бакшиш, който щяха да откарат обратно в Кали под бдителния му поглед. Нориега гледаше никога да не излага хората си на излишни изкушения.
Избухването на първата мина запрати Роблес и Моралес на земята, но като по чудо и двамата оцеляха. Роблес, който не беше улучен от шрапнелите, падна смаян в гроба, който сам бе изкопал. За момент оглуша и му потече кръв от ушите от взривната вълна. Моралес беше запратен на ръба на същия изкоп, улучен от метални осколки в левия прасец и рамото, но беше в пълно съзнание и знаеше какво се случва. Мините падаха една след друга и неговите хора, неспособни да определят откъде се стреля, тичаха нагоре-надолу из рафинерията като кокошки с отрязани глави. След това взривовете спряха и затракаха автоматите.
Моралес се изправи на крака и хукна назад, властно крещейки заповеди, и за миг изглеждаше възможно хората му да се окопитят и организират. Но вече беше твърде късно. По тях стреляха от прикритието на джунглата и единственото, което можеха да направят, бе слепешката да отговарят на огъня. Тъй като беше изпуснал оръжието си, Моралес измъкна полуавтоматичен пистолет от ръката на един ранен и хукна право към джунглата. Нориега го видя, изненадан да го завари тук, но нямаше съмнение, че това е старият му съперник. Той изпразни един пълнител по мъжа, докато той не се хвърли в джунглата, но не можеше да бъде сигурен, че го е улучил. Нареди на хората си да го последват и презглава се втурна след Моралес.
Той чуваше преследвачите и разкъсваше гъстата растителност в джунглата като диво животно, насочвайки се към височините. До върха на хълма оставаха само около стотина метра, но придвижването беше трудно. Знаеше, че от другата страна на хълма растителността не беше толкова гъста. В подножието му течеше река. Ако успееше да се спусне до половината на склона, преди другите да се покажат на върха, беше сигурен, че ще успее да стигне до водата. Тогава може би щеше да оцелее, за да изкара още един ден.
Чуваше как клонките пукат все по-близо. Обърна се и изстреля шест патрона. Един мъж извика. Това изпълни Моралес с известно удовлетворение. Почувства прилив на енергия да продължи напред. Зад гърба си чу залп и куршумите засвириха наоколо, но не спря, защото знаеше, че неговите изстрели бяха накарали преследвачите да се разколебаят или поне да напредват по-предпазливо. Това щеше да му позволи да спечели още няколко ценни метра. Изведнъж джунглата пред него оредя и той видя върха съвсем наблизо. Изстреля останалите в пълнителя патрони по преследвачите си, след това хвърли пистолета настрана и се затича надолу към реката.
Нориега пръв стигна гребена и го видя на около сто и петдесет метра надолу по хълма, почти стигнал брега на реката. Прицели се внимателно, стреля и мъжът рухна. Не можеше да е сигурен, че го е убил, защото само видя как пада в гъстата трева край речния бряг.
— Хей — обърна се той към хората си, — вижте къде стрелям — и продължи да отправя изстрел след изстрел във високата трева.
Неговите хора последваха примера му, макар и с автомати. Когато пълнителите им се изпразниха, Нориега поиска да му дадат ръчна граната. Измъкна щифта и запрати металната топка във висока дъга към Моралес. Гранатата отскочи веднъж от каменистата земя и падна в реката, където избухна с глух тътен. Водата изригна като гейзер високо в небето и хората му завикаха одобрително. След това хвърлиха още три гранати. Когато екът на взривовете в долината Порсе утихна, всичко, което беше останало от скривалището на Моралес, беше голям къс гола димяща земя. Доволни, Нориега и хората му тръгнаха да се връщат в лагера.
Екипът, нападнал Вила дел Кармен, също беше постигнал успех. Още първият изстрел на минохвъргачката проби покрива и зарядът избухна вътре на мраморния под. Експлозията в приемната беше оглушителна, а взривната вълна се разпростря навсякъде. Прозорците, вратите и парчета мазилка полетяха навън. Отначало бавно, но след това все по-бързо, сякаш подпомаган от експерти в разрушаването на сгради, покривът рухна. Въоръжената охрана беше объркана, хукна към къщата, защото смяташе, че вътре е била поставена бомба, и обърна гръб на нападателите.