Той ли беше връзката между Моралас и Салазар?
Звънна на Харпър в Лондон, защото той искаше да научава всичко ново на часа, но Тавели и без него знаеше много добре какво трябва да бъде направено. Харпър одобри предложението му и му нареди да използва всички правителствени ресурси, за да намери Шпеер, ако мъжът още беше в Ню Йорк. Той лично щял да остане още малко в Лондон, докато британската полиция не разпита Клейтън и Суини. След това, в зависимост от резултата и напредъка на Хулио в Колумбия, Харпър щеше да се върне у дома.
Тавели започна търсенето на два фронта: главните хотели и Департамента по имиграция на САЩ. Възложи задачата с хотелите на двама агенти от своята служба и им нареди да започнат от петзвездните, защото подобни хора обикновено живееха стилно, а след това да продължат с по-ниските категории. Имиграционната служба щеше да отнеме повече време, но някъде в нейната система трябваше да се крие нужната му информация. Всички чужденци, които влизаха в Америка, трябваше да попълнят въпросник. Формулярите бяха два: единият оставаше у служителя, пуснал лицето да влезе, а вторият се прикачваше към паспорта на лицето, за да се предаде на авиокомпанията при заминаване. Частта за вътрешна употреба оставаше на летището и когато се съберяха достатъчно формуляри, се преместваха в имиграционните депа във всеки град.
Накрая се събираха с отрязъка, предвиден за заминаване, но в по-голямата си част системата бе доста безполезна. Всяка година милиони гости влизат в САЩ и единственият начин да пресрещнеш издирвано лице или нелегални имигранти е с помощта на първоначално компютърно издирване. Когато то не доведе до резултати, това обикновено слага край на разследването.
Тавели бързо установи, че от понеделник насам е имало само девет полета от Коста Рика за САЩ: три са кацнали на летище «Джон Кенеди» и шест в Маями. Той обърна внимание и на всички възможни връзки: през Панама, Ямайка и Бахамските острови, но във всички случаи ставаше дума само за тези две точки за допускане в страната. Свърза се с имиграционните служби на двете летища и получи разрешение да проучи всички формуляри, които има при тях, което разбира се, щеше да отнеме много време, но Таве ли се беше примирил с това.
Както често се случва, многото време щеше да се окаже просто поредното пропиляно време.
Шпеер никога не беше оставал в Америка повече от двадесет и четири часа. Когато му се налагаше да преспива, той винаги изписваше името си в хотелските регистри като Х. Гюнтер Шпеер и никога не отсядаше два пъти в един и същи хотел.
Точно в този случай беше нарушил едно от своите собствени правила, но нуждата да уреди контрола върху седемдесетте милиона долара щеше да го задържи тук до петък. Управляването на активите на Моралес на него лично щеше да му носи пет милиона годишно и ако след това успееше да събере още неколцина толкова богати клиенти, а той разполагаше с дълъг списък от възможности из Латинска Америка, щеше да натрупа богатство за сравнително кратко време.
Докато АБН разширяваше търсенето на Енрике Шпеер, Х. Г. Шпеер, германски гражданин, плати сметката си в разположения в центъра хотел и тръгна към Гранд сентръл стейшън. Две последователни нощи в Ню Йорк беше твърде дълго време, за да се чувства спокоен, особено ако «Салазар Ко» бяха изложени на риск по някакъв начин. Ако случаят е такъв, наблюдаването на посетителите на «Саут драйв» съвсем не беше изключено и Шпеер не искаше да поема никакви рискове. Беше сигурен, че никой не го следи, но нямаше никакво желание да изложи на опасност маршрута си през Аруба. Плати в брой билета за влака Ню Йорк — Вашингтон и от американската столица взе директния полет на «Луфтханза» за Франкфурт. Беше преценил, че сега му е моментът да си поговори с «Дрезднер» банк.
Самолетната компания още не беше получила искането на АБН да внимава за определен пътник. Но дори да го бяха получили, вътре щеше да пише Енрике Шпеер с костарикански паспорт, а не господин Гюнтер Шпеер, гражданин на федералната република. В края на краищата Шпеер не беше толкова необичайно име в Германия.
Един час след излитането за Франкфурт адвокатът престана да се числи в списъка с приоритетите на агентите за борба с наркотиците. Новинарските емисии бяха съобщили за сраженията около Меделин. Тъй като нямаше никаква вест от Хулио Карденас, Тавели се посъветва с колегите си и накрая звънна отново на Ред Харпър. Началникът на екипа нареди веднага да изпратят човек за Меделин, този път без прикритие. Щеше да иде там като представител на АБН, да поиска информация от първа ръка какво се е случило с Моралес и да издири Хулио.