Ред Харпър Щеше да лети за Маями още тази вечер.
В Богота кметът на Меделин даде пресконференция. Беше седнал на леглото и отложил с няколко часа спешната операция, от която се нуждаеше лявата му ръка. Той накара всички да разберат, че макар и да изпитва силни болки през последните тридесет и шест часа, той не можеше да се подложи на пълна упойка, докато не изпълни задълженията си към своя народ както трябва. Колумбийският народ без съмнение знае болката и мъката, която някои провинции трябва да понасят вследствие на международния трафик на наркотици. Малцина съзнават този проблем повече от него. Като кмет на бившата кокаинова столица на Колумбия той е видял и преживял най-лошото, но е работил търпеливо и без да трепне, защото винаги е знаел, че достойните мъже и жени ще победят. Със смъртта на Карлос Алберто Моралес може да се каже, че Меделин е свободен от наркотиците град. Може би други градове, добави той, без да споменава имена, скоро ще последват неговия пример. Обаче, добави той мрачно, проблемите, които създадоха наркобароните, съвсем не са изчезнали. Все още има бедност, мизерни жилища, недостатъчно медицинско обслужване и недостиг на добри училища.
— Мога да ви кажа — продължи той, вперил поглед в камерите, — че работейки тихо и ненатрапчиво, с помощта на един адвокат и съгражданин и с частни средства съм закупил земя, за да помогна за решаването на тези проблеми. Всички пари са събрани на място, без държавата да даде и стотинка.
Той изчака слушателите му да възприемат напълно казаното и след това продължи:
— Сега е дошло време и конгресът да свърши своята работа. Плановете са изработени, предприемачите са налице и земята, както вече споменах, е платена и на разположение. — Гласът му зазвънтя от страстната молба, отправена от мъж, който понасяше силна физическа болка: — Дайте ни средства, за да изпълним тази задача. Ние не искаме прекалено много. Със сто и двадесет милиарда песо ще успеем Да свършим работата. Какво са те, петдесетина милиона долара, за бюджета на държавата? Едно подаяние за хората от Меделин, които със своите жертви ни показаха правилния път!
Сега ние се обръщаме към вас, граждани на Колумбия. Един град, който някога беше перла в короната, трябва отново да стане такъв. Един и половина милиона трудолюбиви и почтени граждани живеят там и очакват да се върнат към нашите традиционни занимания: производство, селско стопанство, и отново да заемем мястото си на световен лидер в търговията с кафе.
Сега ще се изправя пред моя хирург с радост и чиста съвест. Ако се намери един конгресмен в Колумбия, който е готов да ни откаже тази заслужена помощ, нека се обади, ако смее. Ако не се намери такъв, когато се върна в Меделин след кратко възстановяване, ще наредя на предприемачите да започнат работа.
Това беше великолепно изпълнение и го приеха по съответния начин. Молбата на Ромуалдес се появи в новинарските емисии на всички телевизионни канали и оглави страниците на сутрешните вестници. Достатъчно конгресмени и сенатори решиха, че това ще е добра платформа за повишаване на тяхната собствена популярност, и подкрепиха този бюджетен разход.
Том се будеше бавно и заспиваше няколко пъти, но някак си съзнаваше, че се намира в болница. Може би причината беше в миризмата на дезинфектанти. Все още лежеше по корем, смътно усещайки болка в гърба, докато изведнъж не си спомни с шокираща яснота събитията от предната нощ.
Опита се да се раздвижи, но му беше трудно.
— Карълайн? — прошепна той с пресъхнали устни, защото почувства присъствието й в помещението. Чу шумоленето на вестници, шума от ставането и след това скърцането на пружините, когато тя се отпусна на леглото до него и взе ръката му.
— Как се чувстваш? — попита Карълайн нежно.
Клейтън усети как напрежението се оттича от него под влиянието на нейния глас.
— Добре. Добре съм — отговори той и наистина го мислеше.
След това с помощта на Карълайн се обърна на една страна.
— Но не изглеждаш добре — каза тя безгрижно, оглеждайки седемте шева на дълбоката рана на челото и подпухналото лице около счупения му нос.
— А ти добре ли си? — попита той тревожно, когато забеляза синините по лицето й.
Последната му мисъл снощи беше молитва тя да е жива и здрава. Сега се трогна, когато я видя да се усмихва.
Карълайн се зае да му разказва какво е станало преди Том да успее да попита. Салазар я накарал да вземе някакви хапчета, след което нищо не си спомняла. Докарали я в болницата с линейка, но сутринта въздействието на валиума отминало и я изписали.