— Децата? — попита той.
— Вкъщи са с Пола. Ходих да ги видя. Изпращат ти своята обич.
— Колко е часът? — Том беше объркан, мислеше, че е рано сутринта.
— В момента е десет и нещо, петък вечерта — обясни тя и с тих глас попита: — Том, какво се случи?
Той й разказа за срещата със Суини и как в последния момент адвокатът е променил намеренията си. След това описа случилото се в Корстън и заяви, че това бил единственият начин, който виждал, да я измъкне жива.
— Полицията ми задава въпроси — каза тя предпазливо, — затова се обадих на Стюарт. Надявам се, че нямаш нищо против.
— И какво казва Стюарт? — Том се опита да се надигне на лакът, но изстена от болка и падна обратно на леглото.
— Посъветва ме да говоря колкото може по-малко. Да се придържам към отвличането и мотела. Иска да му звънна, щом се събудиш.
— Инспектор Арчър тук ли е?
— Не, но пред вратата пази полицай, който чака да отвориш очи, за да се обади в Скотланд ярд.
Том се замисли, чувствайки ръката на жена си, отпусната успокоително върху лявото си рамо. Какво трябваше да направи? Не съжаляваше за убийството на Тони Салазар. Би го направил отново, без да се колебае, ако пак изпадне в подобно положение. Клейтън знаеше, че сега ще трябва да се изправи пред полицията, но сигурно щяха да приемат, че става дума за самозащита. Законът не е ли същият и в Англия?
В стената на Корстън парк имаше две дупки от куршуми, които можеха да докажат правотата му, да не говорим за раната на гърба. По-тревожно беше заявлението на Дик, че фамилията Салазар няма да се спре пред нищо. Клейтън беше сигурен, че след случилото се те ще направят и невъзможното, за да го убият. Ако знаеше, че връщането на четиридесет и трите милиона долара ще сложи точка на станалото, щеше да ги върне без всякакво колебание. Но нещата излязоха извън контрол. Стигна до заключението, че си има работа с хора, които няма да се спрат пред нищо, за да си отмъстят. И ако те така или иначе няма да го оставят на мира, ще е по-добре да задържи цялата сума — тя може да му помогне да оцелее.
Може би трябва да избяга. Суматра или Бора Бора, някое място, където е най-малко вероятно да срещне нюйоркски гангстери. Но Карълайн щеше да се противопостави на идеята да живее в чужда страна. Може би най-доброто решение е да си намерят някое тихо местенце сред приятели. Селски район, където чужденецът ще личи отдалеч. Отново се замисли за Ирландия и малките сплотени общности, за които беше чел. Том реши, че веднага щом излезе от болницата, ще заведе Карълайн и децата при нейните родители. Там щяха да са в безопасност, докато той намери чичо Шон в Донегал. Шон знаеше какво е насилие и щеше да го разбере.
— По-добре кажи на полицая, че съм буден — каза той, след като взе решението. — След това звънни на Стюарт и виж дали може да дойде.
— Добре — каза тя. След това го погледна. — Том?
— Да?
— Щеше ли да дадеш четиридесет и трите милиона долара, за да ме измъкнеш?
— Разбира се! — възкликна той, разтърсен от подобен въпрос.
— Само се пошегувах — каза тя с топлота в гласа и се наведе да го целуне.
Когато Карълайн се изправи и тръгна към вратата, той долови аромата на нейния парфюм като спомен от далечно и почти забравено минало.
Предишната нощ Ред Харпър успя да поспи само няколко часа. На въоръжената група не й беше отнело много време да установи, че са хванали Том Клейтън вместо Антонио Салазар. Клейтън беше измърморил името на някакъв мотел и няколко несвързани думи за жена си. Сред нещата, които откриха у него, имаше ключ за стая № 26 и след като взеха обичайните предпазни мерки, полицаите разбиха вратата. Вътре намериха Карълайн Клейтън дълбоко заспала и здраво завързана. По лицето й имаше няколко сълзи, но иначе изглеждаше наред. Главен инспектор Арчър и неговият американски колега пристигнаха половин час по-късно. През това време един полицейски лекар беше прегледал госпожа Клейтън и я обяви за здрава. Сънят се дължеше на въздействието на тридесет милиграма валиум. Дозата беше определена по броя на хапчетата, останали във флакончето на нощната масичка.
Харпър настоя да се опитат да я събудят и донякъде успяха или поне достатъчно, за да спомене Корстън парк, което по това време за тях, разбира се, нищо не значеше. Идеята да звъннат на Пола дойде на Арчър и тя веднага разбра какво иска да каже госпожа Клейтън.
Полицаите от Уиндзър стигнаха първи на мястото. Когато шофьорът на Арчър зави, за да влезе в имота, наоколо кипеше оживена дейност. Повреденият «Форд Мондео» все още стоеше с предница забита в дъба, а къщата беше ярко осветена. Най-оживено беше в бившата бална зала, където един патолог вече беше огледал останките на Антонио Салазар. Той не беше готов да посочи определена причина за смъртта, трябваше да изчакат аутопсията. Но неофициално спомена изгаряния трета степен и задушаване.