Полицаят, който ръководеше огледа, им показа пистолета и двете дупки от куршуми. Другите улики в помещението: бутилката от кока-кола, лостът, бензинът в чашата, бяха също забелязани, снимани и изпратени за изследване.
Преди да потегли за Лондон, Арчър успя да установи, че господин и госпожа Клейтън са в болницата «Челси Уестминстър» на «Фулъм роуд», където ще прекарат нощта под полицейска охрана. Харпър се върна в «Британия» в десет и пет сутринта. Преди да се хвърли на леглото да поспи, той звънна във Вашингтон на своята връзка във ФБР, след което помоли на рецепцията да го събудят в девет.
Точно в девет, свеж и бодър, дойде да го вземе Арчър и заедно потеглиха към болницата. Там намериха Клейтън заспал под въздействието на болкоуспокояващите, които му бяха дали. Карълайн била будна от осем, настоявала да влезе при мъжа си и да се върне вкъщи, за да види децата.
Арчър и Харпър я разпитваха в продължение на половин час, но научиха много малко. Никога преди не беше срещала Антонио Салазар или чувала за него. Тя разказа как с насочен пистолет й заповядал да влезе в багажника и я отвел в мотела. Нямала представа къде се намира мотелът, но предположила, че е близо до някое от лондонските летища, защото непрекъснато се чувал рев на самолетни двигатели. Не знаела защо Салазар иска да навреди на нея и съпруга й, но се питала дали случилото се има някаква връзка с идването на Ричард Суини в Англия. Предложи им да почакат, докато се събуди нейният съпруг.
Полицаите позволиха на госпожа Клейтън да си иде у дома и се върнаха в Скотланд ярд. Точно бяха седнали с по чаша кафе в кабинета на Арчър, когато се получи първото сведение от Маями. Тавели смяташе, че е надушил следата на Шпеер — очевидно беше още в Ню Йорк. Заместникът на Харпър предложи някои прости полицейски хватки за издирването му. Харпър му възложи да направи всичко възможно, а след това се разговори с Арчър за Том Клейтън. И двамата бяха убедени, че банкерът знае много повече, отколкото признава. Арчър смяташе, че е най-добре да го попритиснат.
— Ще го обвиня в убийство да видим как ще реагира.
— А Суини? — попита Харпър.
— Съучастие в отвличане. За известно време това ще го задържи тук.
Те прекараха следващите няколко часа в опити да подредят онова, с което разполагаха. Харпър се свърза с ФБР и помоли Аарон Коул да посети Салазар. От участъка в Уест енд сентрал звъннаха, за да доложат на инспектора, че един скъпо платен адвокат разговаря с Ричард Суини. В седем двамата мъже вечеряха на «Виктория стрийт» преди да се върнат в Скотланд ярд и да се обадят в болницата, за да разберат какво е положението с Том Клейтън.
Точно тогава от Маями за втори път потърсиха Харпър. Този път Тавели не можа да потисне вълнението си.
— Ред, свършено е! — възбудено каза той. — Къщата, фабриките, пистата, всичко! Целият картел на Моралес е изтрит от лицето на земята!
— Знае ли се нещо за Хулио? — Харпър не направи опит да скрие своята загриженост.
— Засега нищо — отговори Тавели. — Познаваш Хулио, шефе. Ще цъфне отнякъде!
На Харпър му се прииска и той самият да беше толкова уверен, но не каза нищо повече по въпроса.
— Обади се веднага, щом научиш нещо ново — нареди той на своя заместник. — Ще хвана някой полет още тази вечер.
Арчър го гледаше въпросително и Харпър се зае да му обясни.
Не са сигурни как се вписа Клейтън в уравнението, но ще отидат в болницата веднага щом американецът се събуди, и ще го притиснат да отговори на въпросите им. След това английските власти ще довършат нещата с Клейтън и Суини. Харпър ще бъде по-полезен у дома, където ще се опита да се свърже с Карденас и ще погне здраво Джо Салазар.
През това време Хулио вече кроеше планове. Беше се съвзел от побоите, а както се оказа, ребрата му не бяха счупени. Имаше шанс да осъществи пробив, за какъвто от ДБН не бяха и мечтали — дейността на Нориега беше много различна от тази на Моралес. С повишено от победата настроение бандата от Кали се веселеше, пиеше и не обръщаше много внимание на новия член. Хулио трябваше да замине за ден-два, за да се разберат в Маями как ще работят, а после да се върне да постави основите. Той си взе бутилка бира, за да изглежда като всички, и предпазливо се отправи към къщата при Нориега.
— Ей, Хулио — подвикна му неговият нов работодател, проснат в едно кресло, — няма ли да ни попееш, а?
Двадесетината мъже, които се мотаеха из всекидневната, много харесаха шегата.