Щом федералните излязоха, Салазар накара Перес да затвори вратата. Макар и неохотно, трябваше да приеме, че четиридесет и трите милиона долара на практика са изгубени. Те се бяха превърнали в горещ картоф. Прекалено горещ. След като полицията в Обединеното кралство и федералните в САЩ знаеха за станалото, засега опитите да притиска Клейтън биха били твърде рисковани. Обаче светът скоро ще научи, че «Салазар Ко» са били обрани, и това ще е лошо за бизнеса, може би дори смъртоносно. Затова той даде на Перес ясни и съвсем точни нареждания. Първо, да се оправи със Суини веднага щом адвокатът се върне. Второ, след като смъртта на Тони слезе от първите страници, да отскочи до Европа и да вкочани този шибан ирландец.
След като уреди деловите въпроси и изпълни бащинските си задължения, Джо обяви, че си тръгва по обяд, макар че не гореше от нетърпение да съобщи на жена си за тяхната загуба.
Том слушаше Арчър и не можеше да повярва на ушите си. Изисканата любезност а ла детектив от романите на Агата Кристи, която инспекторът излъчваше вчера в Скотланд ярд, се беше изпарила. Сега Арчър се държеше така, сякаш Том е извършил престъпление.
— Господин Клейтън, въпросът сега е дали наистина ви се е налагало да убиете Тони Салазар.
— Мисля, че клиентът ми вече отговори, господин главен инспектор.
Стюарт Хъдзън беше прекарал с Том и Карълайн двадесет минути преди визитата на Арчър и Харпър. Том му беше разказал какво се бе случило в Корстън и Стюарт го предупреди да внимава как ще го представи пред полицията. Освен Том само Стюарт беше виждал съдържанието на клетвената декларация.
— Придържай се към най-съществените факти — посъветва го той. — Реагирал си на заплаха за живота на жена си. Пристигнал си първи. Онзи тип е стрелял по теб и не е улучил, стрелял е втори път и те е ранил. Все още е държал пистолета, докато сте се боричкали на пода. Натиснал си лицето му в камината, защото си се борил за живота си. Това е, Том.
Арчър не обърна внимание на Стюарт и продължи да притиска Том.
— Господин Клейтън, чух какво ми казахте, но въпреки това искам да го чуя още веднъж. От началото. В края на краищата имаме труп.
— Щом трябва — съгласи се уморено Том.
— Господин главен инспекторе, гледайте разпитът да не продължи твърде дълго — Хъдзън нямаше да му позволи да си разиграва коня. — Клиентът ми все още е в шок и лекарите му наредиха да почива.
Този път Арчър погледна към адвоката и кимна. След това замислено измъкна лулата си от джоба.
— Твърдите, че сте пристигнали пръв в Корстън парк?
— Да. Около петнадесет минути преди Салазар.
— Какво правихте през това време?
Том разказа как е изключил няколко бушона, в случай че се наложи да се укрие в тъмното, и как е приготвил оръжия за самоотбрана — лост и два ножа, защото не е знаел дали похитителят на жена му е въоръжен.
— Защо не ни се обадихте? — намеси се за пръв път Харпър.
— Салазар държеше жена ми. Не исках да рискувам. Той каза, че ще я убие, ако не дойда сам, и аз му повярвах.
— Сметнали сте, че ще свършите по-добре работата? — гласът на Харпър тежеше от сарказъм.
— Е, май наистина го направих. Трупът, който имаме — той погледна към Арчър, иронизирайки използвания от него израз, — слава Богу не е на жена ми.
— Кажете ни, господин Клейтън, има ли някаква причина да желаете смъртта на Антонио Салазар?
— Достатъчно! — намеси се Хъдзън, преди Клейтън да има възможност да отговори. — Господин главен инспектор, мисля, че това е прекалено. Съветвам клиента си да не казва нищо повече. Вашата инсинуация е нелепа. Напомням ви, че господин Салазар отвлече госпожа Клейтън с насочен пистолет и се опита да убие господин Клейтън. Ще обсъдя случилото се с клиента си… двамата си клиенти — поправи се той, след като стрелна поглед към Каролайн — и веднага щом се съвземат от преживяното страдание, ще дадат пълни доказания.
— Господин Хъдзън — обърна се Ред Харпър към адвоката, — в тази минута моите хора рискуват живота си, разследвайки престъпленията на семейство Салазар. Вашият клиент не ни казва истината и ако бяхме в Америка, щях да го арестувам за възпрепятстване на федерално…
— Но не сме в Америка, господин Харпър — прекъсна го натъртено Хъдзън, — и вие просто спекулирате, като внушавате, че моят клиент крие нещо.
— Сериозно ли очаквате да ви повярваме, че нямате представа защо Салазар е искал да ви убие? — попита Арчър, вторачен в Том.
— Вече ви казах — отговори гневно той. — Искаше пари. Пари, които аз нямам.