«Ако Великобритания се присъедини към единната валута, девалвацията ще се случи. Тони Блеър със сигурност не е забравил тежките последици за неговите предшественици торите, когато влязоха в европейския механизъм за валутен обмен с твърде скъпа лира.»
Инстинктът на Улм му подсказваше, че е на прав път. Вече беше дошло времето за най-важното.
Джеф Ленгланд направи услугата, която Том беше поискал, защото смяташе, че няма друг избор. Откакто се бяха разделили в клуба «Реформ», го измъчваше чувството за вина. В началото обвини жена си, че го притисна, но най-накрая прие, че вината беше само негова. Предаде приятеля си от страх пред бедността и безработицата, но Том все пак намери пари и плати за двамата. Огледа се в помещението на дилърите и се почувства някак си изолиран. Шестимата му колеги, швейцарски младежи на половината на неговите години, се смееха и си разменяха оживени закачки. За тях това място беше добро постижение. Бяха дошли от нищото и животът им вървеше нагоре. Джеф, от своя страна, знаеше, че не е за тук, точно както разбираше, че светът, който действително желае, е недостъпен за него.
Той стана от мястото си, без да продума някому, и взе асансьора до приземния паркинг. Натисна дистанционното и светлините на неговото беемве премигнаха два пъти, преди вратите да се отключат. Подкара из тъмния мъглив град и след десет минути откри, че се движи на юг по аутобана покрай западния бряг на Цюрихското езеро. Когато стигна до канала «Лунт», излезе от магистралата и включи чистачките. Отново валеше сняг, който трупаше по-бързо по тесния междуселски път. На южния бряг на Валензее попадна на ресторант. Сградата беше нова, изградена в традиционен стил, като се изключи фактът, че всички стени бяха остъклени. Ленгланд влезе в паркинга и остана известно време в колата, втренчен в ярките светлини на заведението. Вътрешността едва се различаваше през запотените стъкла. Той отново изпита копнеж по топлина, утеха и надежда.
Не, каза си той малко по-късно, това са само илюзии. Нямаше убежище. Закрачи надолу към езерото, а обувките му потъваха безшумно в пресния сняг. Забеляза, че не може да различи къде брегът и водата се срещаха, но природата му отговори с пукота на тънкия лед. Ленгланд продължи докато водата стигна до коленете му и спря. Не усещаше студа и това му се стори странно. Той хвърли поглед на ролекса си и се усмихна — сети се, че е водоустойчив. След това закрачи леко напред в белия мрак, сам и свободен от всичко.
Във вторник, когато еврото падна леко заради спекулантите, Улм направи своята сделка: един милиард стерлинги в евро. Той уважаваше валутата на своята страна твърде много, за да я използва за обикновени спекулации.
Час по-късно в «Дрезднер» банк забеляза сделката. Те не знаеха защо е направена, но продължиха внимателно да следят случващото се. По обед още три швейцарски банки дочуха за станалото в Цюрих и решиха да не изостават. Креди суис сключи сделка за петстотин милиона. Тъй като подобни спекулации не бяха нещо обичайно, новината бързо се разнесе. В 14.00 Дойче Банк продаде два милиарда лири стерлинги и когато пазарите в Ню Йорк затвориха, над европейската валута се завихриха облаци.
В сряда британското правителство, атакувано с въпроси от медиите, направи изявление:
«Няма никакви основания за слуховете, че предстои девалвация на лирата, и политиката на неприсъединяване към общата валута през този мандат на парламента остава непроменена.»
Това беше достатъчно. Във вторник, когато свърши работния ден на борсите, бяха продадени тридесет милиарда лири стерлинги.
Шпеер излезе от хотела и тръгна по заснежената улица към «Мариенплац». Това беше ден, на който се готвеше да се наслади, но в слънчевата февруарска сутрин, сред местните жители и туристите, излезли на разходка из стария град, той се разчувства истински.
Все още не можеше да повярва, че точният усет кога да проведе операцията му беше осигурил такова богатство. Когато научи, че Моралес е победен от конкурентите в Кали, Шпеер започна да обмисля следващата си стъпка. На негово разположение бяха активи на стойност почти седемдесет милиона долара. Тази мисъл беше помрачена единствено от заплашителния гняв на Салазар. Шпеер вложи цялата си находчивост, за да измисли някаква форма на споразумение, но тя му убягваше. Перача беше алчен и безскрупулен. Шпеер или трябваше да върне богатството на Моралес, или до края на живота си да живее в страх и да се крие. Но спасението беше дошло като по чудо. Може би това е неговото предопределение, заключи Шпеер, довело го по волята на съдбата в земята на предците, където му предстоеше да сътвори велики дела.