— Господин Клейтън, за мен е удоволствие да ви съобщя — откри доброжелателно срещата Акерман, — че успяхме да приключим с всички процедури за краткото време, което ни дадохте. — Каза го така, сякаш очакваше поздравления, но Клейтън само се усмихна и кимна.
— От вчерашните ви нареждания заключавам — той погледна бележките пред себе си, сякаш да предотврати всяко възможно възражение, — че не желаете да запазите номера на сметката на баща си — сега отвори две нови папки и ги подаде на Клейтън — и засега искате да се открият две нови сметки.
Сигурно има предвид номера на сметката на дядо ми, помисли си Клейтън, но си замълча в съгласие със собствения си Втори закон в банкирането: «Ако ти кажат нещо, което не знаеш, замълчи си, престори се, че го знаеш, и продължи да слушаш.» Той кимна на Акерман и насочи вниманието си към папките. Вътре лежаха формуляри за откриване на сметки, стандартни, но все пак много по-различни от използваните в американските банки: съдържаха по-малко въпроси и повече указания.
Клейтън извади писалката си и започна да подписва. Текущата сметка в долари, както беше поискал. Той се подписа на четири места, а Аликона всеки път кимаше одобрително. Беше много по-просто човек да си има работа с колега банкер. След това Том се зае с депозитната сметка и положи още четири подписа.
— Вчера заявихте — Акерман отново зачете бележките си, но не успя да скрие нервната нотка в гласа си, — че ще искате десет процента веднага. За да го вложим в текущата ви сметка или?
— Господин Акерман, може ли да ми кажете точния баланс до днешна дата? — Том се надяваше по гласа му да не проличи колко нервен е и той.
— Четиридесет и два милиона, осемстотин двадесет и шест хиляди долара — отговори педантично швейцарският банкер. — Плюс текущата лихва, която естествено ще бъде начислена… — Той погледна към календара. — Всъщност утре. За настоящия месец това са 124 909 долара.
Лявата ръка на Клейтън започна да трепери неволно и той бързо се престори, че го боли лявото коляно, стоварвайки непокорната ръка върху него, и започна да го разтрива, за да скрие тремора.
— Стара спортна травма — обясни той с извинителна усмивка. — През зимата напомня за себе си от време на време.
Той също беше свикнал с големите цифри. Четиридесет милиона, четиристотин милиона. Това бяха суми, които редовно обсъждаше по време на работа. Успокой се, Томи, каза си той. Помисли си: парите на други хора, телефонни номера, просто поредната сделка.
— Около десет процента, за да бъдем точни — той извади листа със сметките от чантата си и продължи, докато Аликона си водеше бележки. — Искам да преведете пет милиона долара по сметката на «Таурус» АД в разпореждане на моята банка в Лондон. — Той подаде подробностите за сметката на Аликона. — Да не се споменава източникът на този превод. — След това се обърна към Акерман: — Значи остават тридесет и седем, точка осемстотин двадесет и шест. — Сега цифрите се лееха с лекота. — Какъв е вашият най-добър лихвен процент за тридесет и седем милиона долара за деветдесет дни?
— Господин Клейтън, като се има предвид дългогодишната връзка на вашето семейство с «Юнайтед кредит банк», аз съм упълномощен да ви предложа четири и една четвърт. Разбира се, за срочен депозит.
— Благодаря ви, това е приемливо — отговори Клейтън с усмивка, знаейки много добре, че това е много повече, отколкото неговата банка би предложила. Моля, наредете трансакцията с утрешна дата. Можете да добавите лихвата от сто двадесет и пет към останалите осемстотин двадесет и шест… — Той замълча, за да направи сметката наум. — Значи общо 950 909 долара, и да ги прехвърлите в текущата ми сметка.
Аликона кимна в съгласие, когато вдигна очи от сметачната си машинка.
— Значи утре — продължи Том, за да приключи с това — очаквам да видя пет милиона долара в лондонската сметка.
— Разбира се — отговори с усмивка Акерман, много доволен от себе си.
Те се съгласиха лихвите да бъдат прехвърлени по текущата сметка на Том, извлеченията да бъдат изпратени на домашния му адрес в Лондон и жена му да разполага с двете сметки чрез генерално пълномощно, така че да има достъп до тях без формалности, ако Том отсъства. Клейтън взе формулярите, за да ги подпише.
Когато стана да си върви, краката му едва не се подкосиха и той отново обвини коляното. Излезе навън в слънчевия ден, бързо пресече «Параде плац» и нахълта в хотел «Савой», намери бара, поръча си голям бърбън и го гаврътна наведнъж. Изчака ръката му да престане да трепери, плати с петдесетфранкова банкнота и излезе от заведението, без да изчака рестото.