— Тази сутрин преведох пет милиона долара в Лондон — Акерман започна да обяснява подробностите, а тялото му се тресеше от страх. Улм и Грубер едновременно погледнаха към стенния часовник. Вече беше 13:20, час и четиридесет минути до приключването на прехвърлянето на кредити в чужбина.
— Веднага прекратете трансакцията! — нареди Улм. — Да видим как ще реагира господин Клейтън. Ако няма какво да крие, той ще вдигне скандал. Ако си замълчи, можем да обмислим наново въпроса с неговата сметка.
Всички закимаха одобрително.
— Междувременно — продължи Улм, готвейки се да сложи край на срещата — няма да правим нищо. Ако твоят клиент се обади и даде някакви нареждания — обърна се той към Акерман, — ще се държиш нормално. Но няма да правиш нищичко без разрешение от д-р Грубер. Ясно ли е?
— Да, господин директор.
Акерман изпитваше облекчение, че срещата е завършила. Стори му се, че присъдата му е отменена. Или поне временно.
4
Като се вземе предвид часовата разлика между Швейцария и Лондон, Том Клейтън успя да стигне до работното си място в три часа. От «Хийтроу» беше взел метрото до Ситито. По това време на деня пътуването му отне само четиридесет минути, през които продължаваше да се опитва да свикне с новото си богатство. Откъде може да се е взел този куп пари?
Едно е сигурно, заключи Том без особени затруднения, че не се е натрупал от лихвите на половината милион на неговия дядо. Щеше да се наложи да попритисне Суини. Със сигурност Дик знаеше повече, отколкото каза. Но засега най-важното за Том беше да оправи бъркотията в банката. Петте милиона, които беше наредил на Акерман да преведе, щяха да уредят въпроса. После щеше да реши какво да прави с останалата част от своето богатство. Своето богатство?
Влакът спря със скърцане на «Ърлс корт» и Том се загледа в слизащите пътници, но когато вратите се затвориха, отново потъна в мисли. Чии бяха тези пари и как бяха попаднали в сметката на неговия дядо или може би на неговия баща?
Четири и една четвърт процента не бяха лоша сделка, защото щяха да носят по 130 000 долара месечно. Но да оставиш парите в банкова сметка, беше присъщо за бабичките от Палм бийч. Том беше дилър и знаеше, че почти без риск можеше да удвои сумата. Ами ако заиграеше сериозно по пазарите?
При тази мисъл поклати глава и се усмихна. По-добре да не мисли за това. Не и докато не оправи сегашната бъркотия. Дали да не напусне работа? Макар да печелеше почти един милион на година, какъв беше смисълът да продължава? Истината беше, че той харесваше работата си, рисковете, удовлетворението, ако успееш правилно да разчетеш знаците, които пазарите ти дават. Или може би причината беше в безподобното весело другарство между хората във финансовия свят, които ежедневно бяха на ръба. Всичко това щеше да му липсва. Но трябваше да си признае, че все пак работи главно заради парите. Ако неговите работодатели някога намалят премиите, което вече се случи в други банки, той определено щеше да напусне. Със своите спестявания инвестициите, имуществото и печалбата от това наследство, тази нова златна мина, в момента Том Клейтън струваше повече от петдесет милиона долара. Запита се дали да продължава да работи по дванадесет часа на ден за някого другиго и да взима отпуска на части.
А какво друго би искал да върши? Какво друго би могъл да прави?
След като завърши «Харвард» с отлична диплома на магистър по бизнес администрация, той постъпи в инвестиционната банка «Саломон Брадърс» в Ню Йорк. Хареса мястото. Заплащането беше добро, работата му доставяше удоволствие, а клиентите бяха от неговия тип хора. След осем години се появи предложението да започне на сегашното място. Том беше ходил много пъти в Европа, спомняше се доста ярко първото си посещение на Хенли он Темз* с осморката от «Корнуел» през 1978. Оттогава си падна по Стария свят и специално по Англия. Докато четеше дневника на дядо си, му хрумна, че нито веднъж не бе ходил в Ирландия. Не бе предприел традиционното поклонение на американците от ирландски произход в търсене на семейните корени. Том никога не се бе замислял за своя произход. Той беше американец от Източното крайбрежие и никога не се бе възприемал по някакъв друг начин.
[* Хенли он Темз (Хенли на Темза) — град на северния бряг на река Темза, където се провежда студентска регата. — Б.ред.]
Но сега трябваше да се замисли за Ирландия. Беше обещал на Теса. Освен това трябваше, макар и неохотно, да вземе под внимание вероятността Клейтъновите пари в Швейцария да са свързани по някакъв начин с «каузата».
Влакът спря на «Ливърпул стрийт». Изведнъж се озова отново на познат терен. Закрачи енергично по «Броуд стрийт», влезе забързано в банката, размени кратки поздрави с портиерите и после мина през величествените двойни врати на дилърското помещение.