— Том! — Люси, момичето за всичко, вдигна ръка, за да привлече вниманието му. — Жена ти е на трета линия.
Нямаше поздрави. Нито «господин Клейтън току-що влезе». Никакви любезности, каквито човек може да очаква в правна кантора или в някое издателство. В света на Том парицата беше царица. Важни бяха сделките. Дали днес си тук, а утре не, нямаше никакво значение. Рядко се забелязваше нечие отсъствие и ако станеше дума, то бе съвсем бегло. Затова вдигна ръка към Люси и без да сваля палтото си, се насочи към своето бюро, за да натисне бутона за трета линия.
— Е? — развълнувано попита Карълайн. — Взе ли ги?
— Да!
— Колко? — Дори кратките думи не можеха да прикрият нейното вълнение.
— Много значителна сума — отговори Том по най-банкерски начин, в случай че някой подслушва.
— Великолепна фраза! — подхвърли Владимир Кройц, без да отмества поглед от свой дисплей.
— Това ми харесва — каза Карълайн с нарастваща възбуда.
— Не само на теб — пошегува се Том и хвърли поглед към колегата си.
— Томи, така трябва да се отнасяш към тях — обяви Кройц. — Спомени и мен. — И се засмя шумно, но без да отклонява вниманието си от обновени данни за пазарите, които минаваха пред очите му.
— Това, което мога да предложа — каза Том достатъчно високо, за да го чуе Владимир, но и достатъчно доброжелателно, за да схване Карълайн намека, — е да говориш с въпросните хора и да се срещнем довечера, за да сключим сделката.
Карълайн замълча за миг, но след това попита, защото не искаше да направи грешка.
— Имаш предвид къщата, нали?
— Точно така — отговори той, развеселен от нейното вълнение. — Смятам, че можем да сключим сделката още другата седмица.
— Томи, пипни ме за късмет — провикна се Кройц, докато продължаваше да барабани по своята клавиатура.
— Томас Клейтън — изчурулика Карълайн, — обичам те!
— Срещу парите, за които говорим — каза Том натъртено, — очаквам да бъда обичан.
— Кучи сине! — провикна се със завист Кройц.
— Върни се вкъщи, младежо — прошепна Карълайн с най-изкусителния си глас, — и аз ще разсея всичките ти съмнения.
— Как? — попита закачливо Том.
— Само се върни, господинчо — измърка тя, — а останалото остави на мен.
— Очаквам го с нетърпение — засмя се Том и затвори.
Към седем му писна да стои в банката. Гринхолм поиска пълен отчет за пътуването до Цюрих — лесна, но досадна задача. Клейтън следеше швейцарския франк, официално и неофициално, седмици, преди баща му да умре. Беше сигурен, че някъде ще се отвори възможност да избяга от позицията с лирите. Ако стерлингата паднеше само с 5%, което Том беше сигурен, че ще стане, човек можеше да направи цяло състояние. Затова поиска десет милиона, за да заложи на маржа. Гринхолм му даде двадесет и пет и той започна да продава на късо*.
[* Продажба на късо — да продаваш валута, ценни книжа или стоки, които не притежаваш, надявайки се да ги купиш обратно на по-ниска цена и да спечелиш от разликата (маржа) — Б.пр.]
Неговият личен проблем трябваше да почака, докато пристигнат парите от Цюрих. Той провери сметката на «Таурус», още беше празна, но до утре фирмата щеше да излезе на чисто. Благодари на щастливата си звезда и се замисли за Ленгланд. Бяха се запознали в «Харвард». Някога семейство Ленгланд са били богати, и то много, но бащата на Джеф пропилял цялото си състояние за по-малко от петнадесет години. Яхти, имения, състезателни коне, пътувания и безделие — старата история. През първия си семестър в «Бизнес скул» Том с изненада научи, че бяха приели Джеф безплатно в «Харвард». Може би не бяха могли да му откажат достъп до катедра, която носеше фамилното му име.
Ленгланд беше забавен съквартирант. Връзките му в обществото и трескавото му купонясване отвориха очите на Том. Старски и Хъч*, така ги бяха прякоросали зевзеците. Но през следващите години Джеф така и не порасна. С лекота си намери работа на «Уол стрийт», защото старите банки все още търсеха фамилии като неговата, но никога нямаше да се издигне до върха. Том знаеше това, знаеше го и Джеф. В света на банките централният корт беше Ню Йорк, а корт №1 в Лондон. Швейцария беше дребен играч, но Джеф Ленгланд би могъл да бъде щастлив там. Добро заплащане, късо работно време и всеки уикенд на ски пистите. След две-три години щеше да се премести в Брюксел или Франкфурт, а накрая у дома и така до пенсия.
[* Старски и Хъч — герои на известен американски полицейски сериал. — Б.пр.]