Той чуваше стъпките на жена си, докато тя обикаляше една по една стаите, на горния етаж. Каролайн се провикна, за да обяви нуждата от повече бани, като по този начин обезсили най-американското възражение. Том се ухили, мина под стълбището и тръгна към кухнята. Там бяха голямото помещение за миене на съдове и главната кухня. В нея нямаше никакви кухненски уреди, с изключение на една голяма комбинирана желязна печка, твърде тежка за преместване. Зад отворената врата в дъното се виждаха стъпала, които се спускаха в мазетата.
Децата го зърнаха през прозореца и започнаха да тропат по задната врата.
— Има тенис корт! — извика весело Патрик.
— И басейн! — добави Майкъл.
Том излезе навън при момчетата и последва нетърпеливите им крачки. През твърдата повърхност на игрището бяха избили бурени, а басейнът беше пълен с жабуняк.
— Е? — въодушевено се провикна Карълайн от прозореца на горния етаж. — Не е ли прекрасна?
— Нуждае се от малко ремонт.
Том се постара да прозвучи безгрижно, за да прикрие нарастващата си тревога. Това ли е всичко, което могат да ти дадат парите?
— О, ще ремонтираме стъпка по стъпка. Почакайте ме, слизам веднага.
Тя се присъедини към тях откъм задната част на къщата и четиримата закрачиха по обраслата пътека към езерото. Щом го видяха, децата хукнаха напред, пренебрегвайки предупрежденията да внимават.
— Само си помисли — заговори Карълайн, — можеш да каниш хората тук, за да се упражняват в стрелбата, вместо все да се чудиш дали ще те поканят.
Том се засмя и я прегърна през раменете.
— Няма защо да се опитваш да ми я продаваш. Харесва ми и то доста.
— Мисля, че трябва да се пазарим — настоя тя.
— Добре. Кажи им деветстотин хиляди. В брой. И ги помоли да ни оставят ключовете. Трябва да я огледаме по-подробно.
По пътя към Фром децата попитаха какво ще стане с дома им в Лондон. Том обясни, че ще го запазят. Налагаше се все още да работи в Ситито, а те да ходят на училище. Така че за известно време Корстън парк щеше да бъде за почивните дни и за ваканциите. По-късно можеше да се превърне в техен истински дом.
През следващия половин час Патрик и Майкъл с лекота изхарчиха още няколко стотици хиляди в планове за модернизиране на къщата и започнаха да спорят кой в коя стая ще се настани. Започна да вали още по пътя, но Карълайн дори не включи чистачките. Тя не искаше да позволи на някакви облаци да помрачат нейното блаженство.
Когато в понеделник Дик Суини се върна на работа, се притесни. Надяваше се да намери на писалището си съобщение, което да потвърждава, че очакваните средства са стигнали в Женева, но призракът на Том Клейтън не искаше да се махне. Нахълта в кантората, демонстрирайки стандартното нюйоркско изражение на неустрашимост, и размени няколко думи с мъжа на рецепцията, преди да последва секретарката в кабинета си. Тя изброи оставените за него съобщения, докато той закачаше палтото си в гардероба, и го увери, че всички възникнали в негово отсъствие въпроси са уредени.
— Освен обаждането в четвъртък — добави жената, — от Лондон позвъни Том Клейтън. Каза, че днес отново ще те потърси.
Преди да успее да се съвземе, адвокатът забеляза чисто написаната паметна бележка на своя помощник: господин Излер от «Юнайтед кредит банк» е идвал. Поискал да му бъдат потвърдени подробностите за смъртта на професор Клейтън, както и фактът, че кантората им е изпълнител на завещанието. Уестън Хол потвърдил тези неща, които са широко известни, и предложил на г-н Излер да се свърже с г-н Суини, ако има нужда от допълнителна информация. Г-н Суини можел да се свърже с г-н Излер на «Броуд стрийт», където е седалището на клона на КЖБ в Долен Манхатън.
Суини се тръшна на стола си, впил поглед в бележката.
— Добре ли сте? — попита секретарката.
— Да, да, всичко е наред — отговори той доста неубедително. — Още не съм се оправил от отвратителния полет. Мери, налага се веднага да се заема с една работа. Задържай всички обаждания. Или ако е подходящо, прехвърляй ги на Уестън. Никакво прекъсване, докато не кажа! Разбра ли?
Тя кимна и излезе от стаята леко объркана от нетипичното държане на своя началник. Адвокатът кръстоса ръце зад тила си и с гръб натисна облегалката назад, като преди това избута стола си от бюрото. Остана така с впити в тавана невиждащи очи. И сега какво? Беше предупредил Салазар, но на такива клиенти човек не натяква «нали ти казах».
Преди петнадесет години, когато Еймън Суини се пенсионира, той каза на сина си за сметката на Салазар. Тя печелела добри пари за фирмата и освен това Джо бил добър приятел. Не че Дик имаше някакви резерви да се занимава с незаконен бизнес. Той вярваше, че светът се движи от корупцията, и смяташе, че думи като правда и неправда поначало са лишени от смисъл. В бизнеса само резултатът има значение. Успехът е нещо добро, а средствата нямат значение.