Дълги години схемата работеше отлично, но всеки си има ахилесова пета, а тази на Салазар беше сметката на Пат Клейтън. През 1944 г. той оформи генерално пълномощно, давайки пълен достъп до сметката на нищо неподозиращия Майкъл Клейтън, чийто подпис не познаваше, но банката също нямаше представа как изглежда. Джо използваше пълномощното, за да действа от името на сина. Без да знае, Майкъл стана първият от второто поколение призраци на Салазар. Петдесет години по-късно тази сметка се беше превърнала в съществен елемент от веригата за изпиране на пари. Салазар тайно се подиграваше на швейцарците, които го скубеха с плащаната от тях нищожна лихва. Те нямаха представа, че печалбата на Джо е десет процента. Но не на година, а на превод.
Еймън Суини не възрази на така подкараната работа. Той смяташе, че Пат би го одобрил, представяйки си как федералните агенти пилеят силите си в проследяването на мръсни пари само за да открият, че престъпникът отдавна е мъртъв. Обаче синът на Еймън, Ричард, не приемаше нещата така. Той харесваше Майкъл Клейтън и макар да знаеше, че ако се наложи, той винаги може да докаже своята невинност, увещаваше Салазар да закрие сметката.
Сега се проклинаше, че не се осмели да притисне повече Салазар, и реши да се обърне към Том. Щеше да се наложи да му каже част от истината. Може би и да го сплаши малко, но Дик най-много се надяваше, че ще успее да говори с него, преди да е разклатил много лодката.
Погледна часовника на стената и вдигна слушалката. Първото му обаждане беше до Креди суис в Женева. След като удостовери самоличността си с предварително уговорените пароли, той попита какво става с един превод на стойност четиридесет и три милиона долара от «Юнайтед кредит банк». Служителят му отговори, че до момента не са пристигнали никакви пари. Попита дали Суини желае банката да се свърже с ЮКБ, но Дик отказа, обяснявайки, че ще се обади отново, след като говори с подателя на превода. Служителят обаче не му каза, че когато набра номера на сметката на «Суини, Тъли, Макандрюз» на клавиатурата на своя компютър, на екрана се появи съобщение, че всяка операция или разговор, свързани с тази сметка, трябва да се докладват незабавно на господин Гуидо Мартели.
Дик остави слушалката на място и се замисли. Салазар каза, че нареждането за прехвърлянето на парите е било пратено преди седмица. На писмото му трябват три дни, за да стигне до Швейцария. Следователно беше възможно нареждането да е получено едва днес. Може би се самозаблуждава, но все пак ще почака до сряда. Тогава ще се наложи или да попречи на Том да направи нещо глупаво, или — в краен случай — да каже на Салазар. По първата част на това решение трябваше да почака, докато в Женева стане пет. Тогава щеше да провери наново и ако парите не бяха пристигнали, щеше да звънне на Том. В края на краищата разполагаше с претекста, че му връща обаждането.
Веднага след като Суини затвори телефона, банковият служител на Креди суис се обади на Мартели. Той не се запита каква е причината шефът на охраната да се интересува специално от случая, а просто му докладва времето и съдържанието на разговора. Мартели благодари и изпрати секретарката си в мазето да намери лентата със записа, за който стана дума. Когато го получи, звънна на Лафорж в Цюрих.
— Гуидо, много съм ти задължен — съвсем искрено му благодари Лафорж.
— Удоволствието е мое, Валтер — отговори Мартели. — На този етап ще уведомите ли властите?
— Имам усещането, че още е рано — призна Лафорж, — но трябва да обсъдя това с началството. Ще ти звънна веднага, след като се разбера с шефа.
— Добре — съгласи се Мартели, — а аз ще продължавам да те държа в течение.
Лафорж потърси д-р Улм на частния му номер и поиска незабавно да се срещнат. Улм се съгласи и Лафорж взе асансьора за последния етаж.
Улм се наведе, прехвърли тежестта на тялото върху лактите, разтворени широко, и облегна брадичката на върховете на пръстите, притиснал длани като за молитва. Впил поглед в попивателната, той изслуша внимателно доклада на Лафорж. Когато началникът на охраната, приключи, директорът се облегна на стола и го погледна.
— Какво предлагаш, Валтер?
— Господин директор — започна Лафорж, като внимателно подбираше думите, си, — както аз виждам нещата, нашият клиент Томас Клейтън не е направил нищо незаконно. Правата му върху сметката са наред.