Оттогава американците разположиха свои хора в Швейцария. Експерти по измамите от ФБР, Комисията по ценните книжа и борсите и от време на време страната домакин ги захранваха с полезна информация. Лафорж познаваше доста добре едно такова лице. Той можеше да разговаря с него неофициално и поверително. Най-малкото ще изкара акъла на Суини, ако се готви да направи някоя глупост. Вероятно нямаше никога повече да чуят за него. Идеята се хареса на Улм. Той разреши на Валтер Лафорж да действа, разбира се, само устно.
На третия етаж в сградата «Джон Едгар Хувър»* във Вашингтон имаше две оскъдно мебелирани долепени една до друга стаи без табелки на вратите. Най-общо казано, в тях се сортираха получените сигнали. Работеше се денонощно, за да се покриват всички часови зони, да се координира получената разузнавателна информация от постовете в чужбина и да се осигурява помощ в замяна. Един устат служител на ФБР някога беше нарекъл работещите тук Чуждестранния легион и прякорът им се лепна. Това бюро, разбира се, бе федерална служба, чиято дейност според устава е ограничена в рамките на Съединените щати. Голяма част обаче от делата под нейна юрисдикция възникват в чужбина. Затова специалните агенти на ФБР, разположени в чужбина, по-точно казано, офицери за свръзка и наблюдатели, събират и изпращат информация, която може да помогне при разследването на федерални престъпления. Известен брой от тези агенти са разположени в Европа**, откъдето изпращат своите доклади на Чуждестранния легион.
[* Джон Едгар Хувър — основател на Федералното бюро за разследване и негов първи директор (в периода 1924-1972 г.). — Б.ред.]
[** ФБР има бюро и в България. — Б.пр.]
Специален агент Коул буташе нощното дежурство в понеделник. Когато факсът изплю информацията от Женева, той беше сам в офиса, вдигнал крака на бюрото и задълбочен в Чърчиловата «История на англоезичните народи».
Аарон Коул не беше типичен служител на ведомството на Хувър. Първо, той беше черен, а легендарният началник никога не би назначил съзнателно цветнокож. Освен това беше хомосексуалист, а Хувър не е наемал и обратни, макар да се говори, че той самият е бил такъв. Коул беше приет във ФБР благодарение на Програмата за положителни действия, но се гордееше с това, че е толкова добър оперативен работник, колкото и останалите. След като беше доказал, че политиката на Хувър е била погрешна в тези две точки, сега доказваше, че е била сбъркана и в трета: Коул споделяше информацията с останалите правителствени служби. И от това имаше полза.
Той прочете факса и веднага пусна името Ричард Суини в базите данни. Излезе едно попадение. Прегледа трите страници, които излязоха на екрана. От сведението ставаше ясно, че ФБР е проявило слаб интерес към Суини По-голямата част от информацията беше изтеглена от файловете на Агенцията за борба срещу наркотиците. Коул разлисти адресника си и звънна на един приятел, някогашен любител на наркотиците. Зададе му няколко въпроса, записа си едно-две неща и му прати въздушна целувка, преди да затвори.
Специален агент Коул беше носител на Медала на Конгреса и Пурпурното сърце* и имаше диплома на юрист от Щатския университет в Тенеси. От трите отличия той смяташе дипломата за свое най-голямо постижение. Коул не даваше пукната пара за бюрократичните правила. Беше американец, обичаше страстно страната си и мразеше търговците на наркотици, които съсипваха държавата и закопаваха негрите още повече. Той прегледа бележките си и набра телефона на Харпър в Маями.
[* И двете отличия се дават за храброст пред лицето на врага. — Б.пр.]
— Банко интерамерикано.
— Моля ви, искам да говоря с Ред Харпър.
— На телефона.
— Господин Харпър, обажда се специален агент Аарон Коул, ФБР. Моля ви да затворите, да телефонирате в седалището на ФБР във Вашингтон и да поискате да ви свържат с мен.
Две минути по-късно Коул вдигна слушалката още след първото позвъняване.
— Сега вярвате ли, че говорите с ФБР? — попита той.
— Да.
— Господин Харпър, разполагам с информация, която искам да ви предоставя, разбира се, неофициално.
— Защо правите това? — попита предпазливо Харпър.
— Защото и двамата преследваме едни и същи мръсници, само че в този случай мисля, че вие можете повече да им навредите.