— Томи, какво става? — шумно кресна Кройц.
— Малка неразбория в Ню Йорк. Ще се оправя.
— Е, тогава да се залавяме да правим пари, а?
— И то много, но няма да те пипам за късмет, Влад.
— Егоистичен копелдак.
Том си погледна часовника. Пет и половина и вече му беше дошло до гуша. Време е да си върви. Беше го яд на Суини и същевременно се чувстваше леко еуфоричен след неочакваното забогатяване и самонадеяно уверен, че петте милиона долара вече са в сметката на «Таурус». Забеляза, че лирата стерлинга е паднала с два сантима в Цюрих, което го зарадва, и реши да сложи край на работния ден. Новината, че преводът на петте милиона е отменен, тепърва го очакваше.
Звънна на своя приятел Стюарт Хъдзън, за да го покани да поиграят скуош. И денят на Стюарт беше минал кофти, както му обясни, затова с радост прие предложението. Хъдзън беше партньор в правна кантора, която обслужваше банката на Том. Двамата се бяха запознали малко след като Том пристигна в Лондон, и скоро откриха, че споделят една и съща страст към нощта. Връзките на англичанина отвориха всички врати в града за американеца. Стюарт беше този, който в онази съдбоносна нощ запозна Том с Карълайн. Малко по-късно тази вечер, докато лежаха изтощени в леглото, след като бурно бяха правили любов за първи път, Том я попита откъде познава адвоката.
— Две години излизах с него — отговори тя.
— Със Стюарт?
— Аха.
— Странно, че никога не го е споменавал — отбеляза Том, необяснимо раздразнен от това разкритие.
— Няма и да го направи, защото е джентълмен — подразни го Карълайн.
И наистина е такъв, помисли си Том. Поразително богат, красив, умен, а на всичко отгоре баща му е пер на кралството.
— Как се случи, че го изпусна? — попита Том, изненадан от обземащата го ревност.
— С него беше забавно, но това не беше любов.
Карълайн каза това с неподлежаща на съмнение решителност и Том нямаше намерение да спори.
Той взе такси до «Фулъм роуд» и за да не се наложи да разговаря с таксиметровия шофьор, се престори, че чете «Ивнинг стандарт». Опита се да остане безпристрастен и да се заеме с фактите. Беше прибрал четиридесет и три милиона долара. Факт. Парите бяха негови. Банката в Цюрих беше проверила два пъти и стигна до извода, че са негови. Ако имаше и най-малкото съмнение, щяха да го изхвърлят. Не можеше да има никакви съмнения. И това беше факт.
Но Дик наистина ли искаше да каже, че животът на Том е в опасност? Лондон беше много далеч от Ню Йорк, но Том трябваше да се съгласи, че за четиридесет милиона долара човек може да бъде убит навсякъде по света. Чии пари са това? Изведнъж го полазиха мравки по гърба. Надявам се, че не са на проклетата ИРА!
В дневниците беше прочел нещо, което не разбра, но Дик би могъл да обясни. Шон. Къде се вписваше той? Кой беше този човек? Чичо Шон? Всеки месец дядо му си беше записвал: Шон, 5 000, Шон 4 000. И така си вървеше. Веднъж цели десет хиляди, но обикновено сумите бяха по-малки. Дали Пат Клейтън не е въртял бизнес с брат си? В това ли е проблемът? Да не би Шон да твърди, че парите са негови? Ще поживее и ще види. Ако някой успее да го убеди, той беше готов да сподели част от богатството си. Това щеше да е неговата теза. Но нямаше начин да се раздели с всичките четиридесет и три милиона. По право това беше неговото наследство.
Хъдзън спечели първите две игри с девет на четири и девет на шест и водеше с шест на три в последната част. Въпреки че беше по-нисък от Том, той покриваше игрището не по-малко умело от него.
— Е, друже, май не ти върви днес, а? — закачи го Хъдзън, като оправяше кърпата, която стягаше русата му коса, и напрягаше мускули, за да сервира.
— Млъкни, Стюарт, и играй — отговори ядосано Том и се приведе, за да отрази отскочилата топка.
Когато Том се изправи, резултатът вече беше седем на три. Той застина, вторачен в своя приятел, и изведнъж си представи Карълайн в прегръдките му. Това свърши работа. Оттук нататък Хъдзън нямаше да спечели нито един сервис. Клейтън започна да удря топката така, сякаш я мразеше, и да подскача по игрището, както не беше правил от години. Той не каза нито дума на Хъдзън, нито поглеждаше към негова само удряше и скачаше, докато не спечели с девет на седем.
— За какво беше всичко това? — попита Стюарт малко по-късно, докато седяха на питие в бара на клуба.
Том му разказа в най-общи линии за парите, които откри в Швейцария, и намекна, че може и да не са негови.