— Скъпи приятелю — започна Стюарт много сериозно, — ако швейцарците са ти ги дали, аз бих казал, че са наистина твои. Тези копелдаци не правят нищо от добро сърце.
— В петък този адвокат ще дойде да се срещнем — обясни Том. — Ще видя какво има да ми казва.
— Ако имаш нужда от правна помощ, само се обади.
— Знам. Благодаря — отговори Том съвсем искрено. — Ако се наложи, ще се възползвам от любезното ти предложение.
6
Моралес погледна наляво към дупката, а след това обратно към краката си.
Замахна леко със стика и улучи топката чисто. Позволи си да се усмихне самодоволно, докато наблюдаваше съвършената линия на движение на топката. И тогава без никаква причина тя се поколеба, отклони се от пътя си и спря на пет сантиметра вляво от целта. Той изруга на глас и след това се обърна, за да наругае своя градинар.
— Тъпанар такъв! — изрева Моралес.
Мъжът застина на място от смайване. Той беше работил седмици върху грийна* на игрището, беше минал всеки квадратен сантиметър с косачката, а след това на колене беше изрязал останалите тук-там бурени и по-дълги стръкове трева с ножица.
[* Грийн — района около дупките на игрището за голф с ниско окосена трева. — Б.пр.]
— Това какво е? — продължи да реве Моралес, докато крачеше към провинилата се туфа, и стовари стика с все сили в центъра й.
Градинарят продължи уплашено да мълчи.
— Ето, идиот с идиот! Тука, тука, тука! — повтаряше той, докато ритмично нанасяше удари по игрището.
След това запрати стика по градинаря и закрачи към къщата. Докато вървеше, си мислеше, че е заобиколен от тъпанари. Как е възможно да въртиш бизнес, след като за всяка дребна подробност трябва да се грижиш лично?
— Къде е Ромуалдес? — попита той един телохранител на минаване през верандата към дневната.
— Пътува насам, дон Карлос — отговори набитият индианец от племето аравак, — заедно с господин де ла Круз.
Моралес нареди да му донесат уиски, без да се обръща специално към някого, и седна. Беше минал почти цял месец, откакто за пръв път огласи плановете си пред Шпеер. Сега вече беше готов за следващия рунд и искаше бързи резултати. След като бизнесът с коката се премести в Кали, Моралес следеше тамошното развитие с ревностно внимание. Някога величественият южен град беше започнал да запада и да потъва в хаос. Една-две фамилии като тази на Ортега се наложиха като водачи, но улиците на града се управляваха от бандити. Те нахално пръскаха пари и местните търговци отговаряха на това внезапно благоденствие с равна по големина алчност. В магазините на Кали човек можеше да си купи най-ексцентричните дрехи и бижута, а в ресторантите сметките надвишаваха с много тези в Богота. Много от старите жители на Кали бяха заминали. Хората, притежаващи от поколения земеделските земи, разпродаваха именията си, защото се страхуваха да откажат на търговците на наркотици писти за техните самолети. Въоръжени бандити скитаха по улиците и труповете в канавките бяха нещо обичайно. Моралес виждаше как Кали поема по пътя на Меделин. Някой ден щеше да дойде армията и тогава касапницата беше неизбежна.
Невежи тъпаци, дошли отникъде и неспособни да се справят с опиянението от внезапно придобитото богатство. Моралес беше различен. Неговите родители бяха скромни учители, но Карлос Алберто още от малък се стремеше към нещо по-голямо. В. гимназията получаваше най-високите оценки и от Меделин замина за столицата, където се записа в правния факултет на Националния университет. Но скоро действителността го застигна и той отпадна след ужасна година в мизерните студентски квартири заедно с останалите бедни момчета от провинцията. През тази година на безкрайна слугинска работа, за да плаща образованието си, той гледаше как децата на богатите потеглят след лекции с колите, купени от техните родители, към богаташките квартали. Една година, през която наблюдаваше как неговите преподаватели се опитват да спечелят благоволението на по-богатите студенти, защото преподавателите бяха и адвокати, които се надяваха, че техните контакти в аудиториите ще доведат богати клиенти в скромните им кантори. На Моралес му трябваше само една година, за да разбере напълно недвусмислено, че млад адвокат без връзки можеше да се надява единствено на посредствен живот.
Тогава се прибра в Меделин, където откри един цял нов свят, който предлагаше големи възможности. Неколцина предприемчиви фермери изкарваха пари от бурени. Новото колумбийско злато се садеше срещу няколко песо в долината Абура и раждаше най-богатата реколта на света. Полицията си затваряше очите. Това беше нещо безобидно, една временна мода в Америка и Европа, която носеше на страната им толкова нужните пари в брой.