Деветнадесетгодишният Моралес започна работа при един такъв фермер с пет пъти по-висока заплата от тези на двамата му родители заедно.
След време беше открито едно още по-доходоносно растение, което се развиваше добре и по високите райони на Боливия и Перу. Листата на коката бяха сочни, големи и евтини. Индианците, миньорите и селяните дъвчеха листата, за да оцелеят на големите надморски височини, но колумбийците се научиха как да извличат активния алкалоид и да го превръщат в хидрохлоридна сол. Те все разполагаха с разпространителска мрежа и скоро по пътя на марихуаната щеше да поеме един нов бял прах, подобен на пудра. Това беше сбъдната мечта, едно истинско Елдорадо, и рождената дата на картелите. Мечтата продължи с години, а Моралес забогатя.
Единственото, което искаше сега, беше най-много една година. Никога нямаше да разрешат на Меделин да се върне към миналото. Затова той прекарваше колкото може повече стока, пестеше парите си и бързаше да се превърне в стълб на обществото в града. Тогава щеше да стане недосегаем.
Но днес имаше друг проблем. Някъде в неговите структури се криеше предател, някакъв глупак, който получаваше пари от Кали. В дузината местещи се из горите разпръснати производствени звена работеха около двеста човека, които бяха на заплата при Моралес. Те бяха онова, което той успя да спаси от наследството на Ескобар. Те движеха рафинериите, събираха товарите и изсичаха гората за опасните самолетни писти. Моралес използваше само леки самолети, които купуваше за по двеста хиляди долара. След като се сваляха ненужните финтифлюшки и се монтираха резервоари за дълги преходи, те прелитаха по хиляда и шестстотин километра покрай Хаити чак до островите, превозвайки по половин тон, а някой път и повече. Там той продаваше своя продукт, който по други канали заминаваше за Америка. За последната част от пътуването цената се удвояваше, но по този начин самолетите на Моралес винаги се връщаха, готови да поемат още един товар, а след него и следващия. Милионите направо се изсипваха в джобовете му.
Тази седмица беше изгубил самолет. След като излетя, избухна над джунглата, разкъсан на парченца от почти петстотин литра керосин. Несъмнено ръката на Кали. Тъпите копелета искаха всичко. Но на тази самолетна писта не е имало чужди хора. Значи някой от неговите трябва да е поставил бомбата. Наркобаронът знаеше, че няма друг избор, освен незабавно да отиде в джунглата и лично да се погрижи за този проблем. Не можеше да допусне да го пренебрегват.
Кметът и адвокатът пристигнаха точно в момента, когато Моралес отпи от скоча с лед. Ромуалдес носеше нов костюм и имитация на панамена шапка. С вид на преуспял човек той мъкнеше голям наръч навити чертежи, а де ла Круз — куфарче с документи. Тримата се здрависаха и се преместиха в трапезарията.
Ромуалдес беше щастлив да докладва, че покупката на терените е завършена. Един от тях обаче създал проблеми. Вдовицата на Ангелини не искала да продава, но Ромуалдес беше поговорил търпеливо с нея, както се похвали, и я спечелил. Разгъна чертежите на масата, а адвокатът извади документите.
— Дон Карлос, смятам, че уговорените цени са добри — каза де ла Круз, като следеше бележките си. — Трите хектара — на Дуранте край шосето за Богота срещу 10 000 долара, а съседните два хектара за осем хиляди. Земите на Ангелини, десет хектара, за двадесет и пет хиляди. Тези три парцела ще са за жилищния квартал.
Моралес кимна и махна на адвоката да продължава.
— Същото важи и за градските парцели — Той погледна към кмета, за да получи подкрепа. — Мигел и аз постигнахме съгласие за ниска оценка, но не чак толкова, че да предизвика неприятности в столицата. Както поиска — продължи той, като се обърна отново към Моралес, — парцелът от пет хиляди квадратни метра на телефонната компания ще подслони болницата. За него постигнахме цена осемдесет хиляди. Парцелите на Кругер са два от по две и половина хиляди всеки. Искаха по четиридесет и пет хиляда, но успяхме да се спазарим, защото момчетата на Кругер имат нужда от пари. Така за първия се разбрахме за тридесет и пет хиляди, а вторият ще струва четиридесет хиляди.
— Чудесно — обади се Моралес. — Каква е общата сума?
— Сто деветдесет и осем хиляди долара заедно с таксите.
— Добре. А сега дайте да видя проектите.
Кметът разтвори бодро ръце над разгънатите чертежи. Неговият зет бил архитект. Той се чувствал горд, че може да работи за фондация «Моралес», и хонорарите му ще бъдат разумни. Лично Ромуалдес ще се погрижи за това.