Моралес хвърли поглед на проектите и веднага ги оцени.
Триетажната сграда на болницата беше проста, но внушителна, с обща разгъната площ петнадесет хиляди квадратни метра. На покрива имаше надпис с тъмносини букви: «Многопрофилна болница Фондация Моралес».
Той кимна одобрително и насочи поглед към скиците на училищата. Тук закоравелият наркобарон наистина се разчувства. Двете сгради бяха почти еднакви, всяка от тях на два етажа. Наричаха се Училище за момчета «Паскуал Моралес» и Училище за момичета «Луиза Моралес» — на имената на починалите родители на именития син. Понякога Ромуалдес проявяваше политическа прозорливост. Черквата бе предпочела училищата да са разделени по пол — така със сигурност ще осигурят монаси и монахини, за преподаватели.
Жилищата бяха проектирани просто, за да бъдат евтини, но със сигурност изпълняваха условието, което Моралес беше поставил: да са солидни и спретнати. Едноетажните бунгала имаха покриви от червени керемиди. Всяко жилище имаше деветдесет квадратни метра площ и малка градинка отпред, а между постройките се източваха павирани улици.
— Ще построим четиристотин жилищни сгради на земите на Ангелини — гордо обяви Ромуалдес, — плюс още сто и двадесет и съответно осемдесет на другите два парцела. Помислихме си, че можете да поискате сам да кръстите жилищния квартал.
— Аристидес, имаш ли вече оферти? — попита Моралес адвоката.
— Да, дон Карлос — каза той и извади още документи. — Обединение от местни фирми. Тези строежи са твърде големи за някоя от меделинските фирми поотделно, но аз ги събрах в кантората и постигнахме съгласие. Всички са горди с онова, което правиш, и за тях ще бъде чест да участват в проекта.
— Колко души знаят за ставащото? — попита Моралес.
— Дон Карлос, накарахме всички да се закълнат, че ще пазят тайна — намеси се Ромуалдес, — но разбира се, не можехме да минем без скици и план-сметки…
— Общо колко ще струва? — прекъсна го той.
— Осемдесет хиляди квадратни метра строителни работи, дон Карлос! Ще струват общо тридесет и пет милиона и петстотин хиляди долара до последния пирон!
Моралес се зарадва. По тези сметки метърът строителни работи щеше да му излезе по четири и петдесет. Собствената му къща му струваше десет пъти повече. Моралес стана и отиде до бюфета, върху който лежеше папка с документи, взе я и се върна на масата. Извади книжата и ги подаде на де ла Круз.
— «Малага строителство» — обясни той. — Това са регистрацията и разрешителните, издадени от местните власти в Андалусия, Испания. — Той замълча, за да даде възможност на адвоката да се запознае с документите, и след минута продължи: — Тя ще бъде главният изпълнител. Всички местни фирми ще бъдат подизпълнители на «Малага».
— Не виждам някакви проблеми, дон Карлос. Фирмата — каза адвокатът и погледна към кмета — вероятно ще се нуждае от разрешителни за работа в Меделин…
Ромуалдес вдигна ръка внушително и се усмихна самодоволно. Нямаше нужда да се споменава нарочно, че нужните разрешителни ще бъдат издадени още същия ден.
— Аристидес, ти ще съставиш договорите между «Малага» и строителните фирми — продължи Моралес. — Обичайните условия. Плащане на части и така нататък. Оставям подробностите на теб. А сега за фондация «Моралес». Подготви ли документите?
— Всичко е тук — отговори адвокатът и отвори чантата си.
Моралес прегледа документацията и кимна одобрително.
— След като и тримата членове на управителния съвет са тук — обяви той, — ще подпишем документите още днес.
Де ла Круз попита внимателно как ще бъде финансиран проектът. Моралес го погледна с тази небрежна гордост, която притежават само много богатите хора.
— Утре ще идеш в банка «Антиокиа» и ще откриеш две сметки. Една за «Малага» и една за фондацията. В банката ще те чака генерално пълномощно — посочи към документа, който беше изготвил Шпеер. — Следващата седмица «Малага» ще изпрати петдесет милиона долара по своята сметка. Тя ще предостави парите за целия проект.
Той погледна към кмета, за да види как ще преглътне тази чудовищна цифра, която толкова леко се беше отронила от устата му. — След известно време «Малага» ще поиска да си получи парите и аз ще направя дарение на фондацията. Искрено се надявам — той погледна пронизващо кмета, — че деловата общност на Меделин няма да чака да я молят, за да даде своя принос.
— Дон Карлос, уверявам те, че нашите съграждани ще те подкрепят — импулсивно възкликна Ромуалдес. — Лично ще се погрижа за това.
— Хубаво. След като свършиш работата в банката, обади ми се да ми кажеш номерата на сметките, за да мога да ги изпратя на адвокатите на «Малага».