Шестстотин къщи можеха да означават само едно нещо — нямаше да остане нито едно дърво. Хулио Роблес сигурно ще да иска да научи това. ЕЛ БИД беше силна. Ако поискат, можеха да спрат всичко. А Андрес повярва в историята на Алисия. Той огледа старата си къща и се вторачи в покрива, който през лятото държеше горещо, а през дъждовния сезон не успяваше да опази топлината. Ана много искаше нова къща с градина. Той също беше чувал разни слухове за Моралес. Продавал бил кокаин на янките. Е и какво? Сънародниците на Андрес не употребяваха кокаин. Това си беше проблем на тъпите гринговци.
Знаеше го, защото веднъж в мъжкия клуб Пратс, бръснарят, който беше работил в Сакраменто, му го беше казал с приглушен глас. В Америка всички имат много пари и работят само пет дни в седмицата. Всяко домакинство има по няколко коли и цветен телевизор във всяка стая. Не ходят на църква и могат да си купят каквото поискат, когато им се прииска, и да платят за него по-късно. Проблемът им е, обясни съзаклятнически Пратс, като проблясваше със златния си зъб, че се отегчават. Затова си измислят начини да убиват времето. Купуват си секс по телефона и плащат петдесет долара за съвсем мъничко кокаин. Той показа на своята недоверчива публика колко малко, като взе солница от бара й изсипа точното количество на плота.
Затова Пратс не останал там. Той беше спестявал в Америка и веднага щом събра достатъчно, за да си купи собствена бръснарница, се върна в Меделин. Калифорния, беше заявил авторитетно той, не е място за отглеждане на деца.
Алберди отиде до кухнята и се върна в предната стая с бутилка агуардиенте, ракия от захарна тръстика. Седна на масата и си наля щедро. Трябваше да признае, че харесва Роблес. Вярно, че беше твърде директен и понякога, когато Андрес се опитваше да го забаламоса, ставаше раздразнителен. Но пък винаги плащаше и никога не увърташе. Когато се срещнаха за първи път, беше разказал на Андрес за дърветата. Нещо, на което викат екосистема. Отсичаш дърветата и земята умира. Така беше обяснил господин Хулио. И докато умира, прави дупка в атмосферата горе на небето. Не можеш да я видиш, но е там. Учените знаят тази работа. Нас, обясни господин Хулио, отдавна няма да ни има, когато хората ще усетят последствията. Нашите деца няма да могат да отгледат и едно растение.
Андрес му повярва, защото беше забелязал, че днес има много по-малко цветя, отколкото по време на неговото детство.
Затова беше важно човек да се грижи за дърветата.
Той си наля още една чаша агуардиенте и тя го подсети за питието, което бяха изпили с Пратс, когато Алберди се беше опитал да покаже познанията си за екосистемата. Пратс изглеждаше впечатлен.
— Няма съмнение — съгласи се той, което накара Алберди да се почувства горд, — но може да се каже и по друг начин. Гринговците изсякоха собствените си гори и спечелиха състояния от това. Разбра ли?
Алберди не можеше да не се съгласи. В края на краищата Пратс беше живял на Север.
— А сега ни казват, че ние в Южна Америка не можем да сечем собствените си дървета, защото щели да станат дупки в небето. Така ли е?
Алберди се съгласи и с това.
— Аз бих казал те да започнат да садят нови гори, докато ние продадем нашите. — Пратс замълча, за да може Алберди да вникне в казаното, защото тропическа гора не израства за една нощ. — Или пък да купят нашите гори и да ги оставят такива, каквито са. Все пак парите са у тях.
Алберди със сигурност не можеше да възрази и на това. С третата и последна чаша от евтината ракия той взе решение. Чу жена си още да хлипа в спалнята, докато откачаше шапката си от закачалката. Тихичко излезе от къщата и тръна надолу по уличката към автобусната спирка.
Щеше да иде в града и да предупреди кмета.
Информацията, която Алберди реши да скрие, нямаше да заинтересува Хулио Роблес. Той вече знаеше. В град с размерите на Меделин беше невъзможно да запазиш в тайна проект от такъв мащаб. Роблес искаше от Алберди да му съобщи нещо друго и беше готов, ако е нужно, да рискува своето прикритие, като предложи на информатора сериозно възнаграждение за Алисия, за да разбере подробности за финансирането на проекта. Това щеше да осигури на Ред Харпър сигурна информация и може би разрешение да нанесе удар.
Затова Роблес прекара целия ден в кабинета си, пълнейки машината за рязане на документи и уреждайки несвършени неща. Трябваше да е готов да побегне всеки момент, ако бъде разкрит. Смяташе да предложи на Алберди до пет хиляди долара за имената на намесените фирми и банки. Ромуалдес сигурно съхраняваше документите в своя кабинет. Единственото, което Алберди трябваше да направи, беше да обясни на Алисия как да ги потърси. Хулио вече беше установил, че тя може да чете.