Когато Ромуалдес се обади, Моралес вече беше седнал да вечеря със семейството си в отлично настроение, защото плановете му напредваха добре. За радост на жена си и децата той обяви, че ще идат заедно на почивка. Къде искат да заминат? Могат да си изберат всяко място на света, с изключение на Америка. Докато спорът се въртеше около Париж и Сингапур, влезе икономът и прошепна в ухото на главата на семейството, че на телефона е кметът Ромуалдес.
— Кажи му да се обади утре — отговори Моралес, без да се поколебае. После се обърна към децата и ги подразни: — А сега, скъпи мои, кой иска да отгатне какво ще ви купи татко, когато отидем в Сингапур?
Алберди помоли шофьора да спре на главната улица. Предпочиташе да извърви пеша последната част от пътя, защото не искаше да го видят да пристига в кадилака на кмета. Толкова бързаше, че не забеляза Хулио Роблес, седнал в колата си, паркирана, без да бие на очи, на същата улица.
По-рано, когато Роблес отиде да търси Алберди, отвори Алисия. Зет й го няма, обясни жената. Не знаела къде е отишъл. По-красива е от описанието на Андрес, помисли си Роблес. Той й каза, че няма нищо важно и ще мине пак, и се върна да изчака в колата си. Когато видя Алберди с шофьора на кмета, разбра, че е предаден.
Върна се вкъщи, събра малкото ценни вещи, които притежаваше, в един сак, огледа за последен път жилището, излезе и заключи вратата. Всичко тук ще остане така до пристигането на следващия специалист по горите. Всички сгради на ЕЛ БИД се радваха на статута на дипломатически жилища.
Отскочи в службата и написа две кратки бележки. В първата обясняваше на шефа си от ЕЛ БИД, че се налага спешно да се върне вкъщи по семейни причини. Втората беше факс до главната квартира, с който потвърждаваше тъжната новина за своята сестра и обясняваше, че тръгва още същата вечер. Провери два пъти дали не е пропуснал нещо, пусна факса до Вашингтон и отиде да се срещне с Ромуалдес. Кметът още вечеряше със семейството си, когато чу звънеца на вратата и лая на кучетата. Не очакваше никого, но въпреки това стана от масата и отиде да провери. За голяма изненада видя слугата да води Хулио Роблес.
— Господин кмете — започна Роблес и протегна ръка, за да се здрависат, — много съжалявам, че ви безпокоя по това време, но възникна нещо важно, което се налага да споделя с вас. Можем ли да поговорим насаме? — попита той, преди онемелият от смайване Ромуалдес да успее да продума.
В кабинета на кмета Хулио пое командването в тази импровизирана среща.
— Седнете, господин кмете, няма да отнеме много време.
— С кого си мислите, че разговаряте? — Ромуалдес беше започнал да се съвзема.
— Просто ме изслушайте. — Хулио уверено заяви, че знае всичко за фондация «Моралес», за наркопарите в нея и за Ромуалдес като член на Управителния съвет, който ще движи тези кървави пари. Това са фактите, каза Роблес. Неговите хора във Вашингтон ще се оправят с тях, когато са готови. Последствия за Ромуалдес ще има, независимо какъв ще бъде завършекът на този разговор, защото кметът вече трябва да е разбрал, че той, Хулио Роблес, не е само специалист по горите в ЕЛ БИД.
— Тогава защо си правите труда да говорите с мен? — попита Ромуалдес, усещайки, че могат да му предложат някаква сделка.
— Защото, когато изляза от тази къща, потеглям право за летището и повече няма да ме видите. — Той остави време на кмета да осъзнае думите му. — Обаче, преди да си тръгна, мога да проведа един телефонен разговор. С Карлос Алберто Моралес, вашия най-виден гражданин.
Ромуалдес преглътна сухо.
— И когато му се обадя — продължи Роблес барабанния си огън, — ще му кажа, че знаем за великите му планове благодарение на голямата уста на неговия доверен кмет…
— Няма да повярва! — отвърна Ромуалдес.
— А когато му светна, че сте завели любовницата си в Богота и сте й издрънкали всичко? Ще ви цитирам да казвате колко е хубаво, че от цялата тази гадост с наркотиците най-накрая ще излезе нещо добро за хората.
— Курвенски сине, никога не съм казвал това — възрази Ромуалдес, който беше започнал обилно да се поти, и инстинктивно сложи ръка на сърцето си. Ще убия тази кучка, помисли си той.
— Зная това, кмете — тихо каза Роблес и се усмихна, — но дали Моралес го знае?
— Какво искаш от мен?
— Искам да знам откъде са дошли парите. Колко са, кога и кой ги е изпратил. Според онова, което чувам, вашата фондация ще има нужда от сто милиона.
Ромуалдес измърмори, че парите още не са пристигнали и става дума само за петдесет милиона. Роблес се вторачи в него и не продума, докато кметът не му обясни. Очаквали ги всеки момент. Два превода: за двадесет и пет милиона от Банко насионал в Монтевидео и същата сума от «Банесто» в Севиля.