Той заповяда на Грубер да разреши на Акерман да изпълни и двете нареждания на Клейтън. Също така временно промени субординацията, което със сигурност не се хареса на вицепрезидента, но нямаше какво да прави. Отсега нататък Акерман трябваше да докладва всички трансакции на Клейтън веднага след извършването им лично на директора. След това повика един от най-добрите анализатори и му нареди да изнамери всичко за продажбите на стерлинги, извършени от банката на Том.
В един и петнадесет Том и Гринхолм излязоха заедно от банката, бъбрейки за незначителни неща, докато крачеха по «Треаднийдъл стрийт». Дъждът беше спрял, но беше студено и влажно и лицата на хората изразяваха ясно мнението им за английските зими. Пресякоха «Линдън хол маркет», като Том просто следваше началника си, защото нямаше представа къде отиват, докато не стигнаха «Бошамп». Пред входа имаше опашка, но Люси беше запазила предварително масата на Гринхолм.
— Ако ядеш тук, получаваш допълнително мили по програмата за лоялни клиенти на «Бритиш еъруейс» — прошепна Гринхолм, докато келнерът ги водеше към тяхната маса.
И двамата си поръчаха пресни омари, а след това океански костур.
Гринхолм избра бутилка шабли от 1979 г., което пропъди и последните съмнения на Том, че банката плаща сметката. Веднага след като поръчаха, Гринхолм заговори по работа.
— Малко съм загрижен за теб — измърмори той, докато се правеше, че много внимателно маже с масло парче хляб. След това вдигна поглед и попита: — Има ли нещо, което искаш да ми кажеш?
Откакто получи поканата за обяд, Том беше гадал какво става. «Таурус» още беше наред. Последните загуби бяха само прогнози, които още не се налагаше да бъдат уредени. А ако Гринхолм беше надушил играта с Ленгланд, щяха да му сложат окови, а не да го водят на обяд.
Обмисли и положителния сценарий — краят на годината беше времето на премиите. Добрите и лошите новини винаги се обсъждаха предварително и според сегашните резултати това щеше да е добра година.
Възможно ли е зад всичко това да стои телефонният му разговор с Дик Суини? Всички обаждания се записваха. Такива бяха правилата — привидно за да се уреждат споровете, ако две страни по един устен договор не са съгласни с онова, за което са се договорили, макар подобни неща да се случваха много рядко — на нивото на Том играчите бяха съвършени професионалисти. Записите всъщност бяха предназначени да предотвратяват неетичното поведение и сделките с вътрешна информация. Съществуваше и мълчалива гаранция за опазване на личната тайна. Личните неща никога не се споменаваха и с времето човек свикваше с подслушването и започваше да говори свободно, както Том разговаряше с Карълайн. Дощя му се Гринхолм да стигне до същността на въпроса. Пищният обяд не означаваше нищо. По един и същи начин те канеха на ресторант, за да ти съобщят, че те уволняват или че ти вдигат заплатата.
— Хал, можеш ли да бъдеш малко по-конкретен? — кротко попита Том.
Гринхолм не се славеше с плахост. Той притежаваше самоувереността на човек със скромен произход, който сам е стигнал върха. Същевременно не беше от Бръшлянената лига и Том беше открил, че от време на време изживява комплекс за малоценност.
— Добре — съгласи се той. — Първо, наистина съжалявам за баща ти. Загубих своя не много отдавна и зная какво е…
— Това е наред — Том не искаше да допуска Гринхолм до личния си живот. — В това отношение всичко е наред.
— Също така — продължи Гринхолм, но в гласа му прозвуча нотка на нетърпение, — както ти казах, ако имаш нужда от малко време да се погрижиш за личните си работи, няма да имам нищо против.
Том поклати енергично глава.
— Добре — Гринхолм се наведе към него, — ако не е това, тогава какъв е проблемът?
Преди Клейтън да успее да отвори уста, келнерът пристигна с виното. Хал Гринхолм му махна да си върви, взе бутилката и лично наля двете чаши. Веждите му все още бяха повдигнати нагоре, подчертавайки важността на последния въпрос. За миг Том си помисли, че Ленгланд е признал всичко. И се наруга, че не звънна на Джеф, след като се върна от Цюрих.
— За какви проблеми говорим, Хал?
Гринхолм беше готов за този въпрос и започна да изброява, свивайки пръстите на едната ръка.
— Първо, като оставим настрана тези швейцарски фючърси, от месец не си сключил свястна сделка. Второ, не отработваш обичайните часове. Трето, прецакваш своята премия и оттам моята. Четвърто, мисля, че имаш финансови проблеми. Така ли е? Какво всъщност става?