— Финансови проблеми?
— Знаеш какво имам предвид — отговори Гринхолм, но вече малко по-спокойно.
Стигна се до записите на телефонните разговори, разгорещения му спор със Суини и настояването на последния да върне парите.
— Боже, Хал, погрешно си разбрал случилото се — Том поклати театрално глава.
Суини е адвокат, обясни той. Изпълнител на завещанието на баща му. Копелето, натърти Том, има генерално пълномощно за една сума, която принадлежи на неговия баща, и като мислел, че Том няма представа, си затраял. Том просто си е взел парите, всичко е законно и проверено и банката е напълно доволна.
Гринхолм, изглежда, прие версията.
— Значи си получил парите, така ли? — попита той.
— Да.
— Затова ли ходи в Цюрих?
— Да — призна си съкрушено Том, — но бях искрен за проучването, което исках да направя за нас. Фактически, ако провериш, ще видиш, че вървим нагоре…
— Зная — съгласи се Гринхолм. — Едно точка осем. Колко пари имаше по сметката на покойния ти баща?
— Три милиона долара — излъга Том.
Гринхолм подсвирна.
— И този… ъъъ… адвокат мошеник си ги иска?
— Да.
— Защо?
— Може би баща ми е имал партньор. Ще видим. Поисках от Суини да изясни всичко и той ми каза, че ще дойде в Лондон за тази цел.
— И какво ще правиш, ако е имал партньор?
— Тогава, Хал — отговори Том и вдигна рамене, — ще поискам да се срещна с него. Да поговорим. Ако ме убеди, ще му дам неговия дял. Това е.
— Струва ми се почтено — отговори замислено началникът му. — Три милиона, а?
Том се усмихна и Гринхолм напълни отново чашите. Шефът на Том изпитваше маниакална любов към парите. Уважението, което изпитваше към другите, беше пряко свързано с тяхното богатство.
— Знаеш ли кои са твоите от «Таурус»? — най-неочаквано попита Гринхолм, докато се бореше с щипките на омара.
— Мисля, че са шваби — отговори Том, насилвайки ръката си да не трепери. — От Вадуц.
— Твоят приятел Ленгланд ли те свърза с тях? — с гримаса Гринхолм остави намира омара и се протегна към купичката за плакнене на пръстите.
— Аха. Искаха малко по-голям обхват.
Гринхолм кимна с разбиране. Германците обичаха да правят сделки с Лондон. Цюрих беше прекалено близо до дома.
— Маржът се свива.
— Знам. Поисках да преведат пет милиона, ако ще остават в играта.
Гринхолм кимна одобрително.
Том безмълвно се помоли Акерман да не го подведе.
— А този адвокат, Суини, кога пристига?
— С нощния полет — отговори Том, доволен, че разговорът се отдалечава от «Таурус».
— Тогава утре можеш да не идваш на работа. Ще накарам Влад да те замести. След това искам да работиш на сто процента.
— Имаш го, Хал. Благодаря.
Със слушалки на главата Мак Макдугъл седеше с крака на бюрото, а очите му бягаха по спортните страници на «Ивнинг поуст». Той разполагаше с най-добрата апаратура на света и му правеше удоволствие да я използва. Колегите в АБН не разбираха как може да седи с часове и да слуша хорските разговори, но Мак виждаше нещата по различен начин. Това беше разрешено душене. Пъхаш си носа в работата на другите и отгоре на това ти плащат за удоволствието. Беше удивително какво може да научи човек, като просто си седи и слуша телефонни разговори. Правната кантора, която сега беше на мушката му, разполагаше с централа за двадесет линии и Мак беше настроил съоръжението да записва всичките. Вече не използваха ленти, записите се качваха направо на БУБ. Става много по-лесно, спретнато е, а освен това дисковете побират много повече. Цифровият дисплей показваше на Мак кои линии се използват в момента. Всички разговори се записваха, но с едно преместване на ключето Мак можеше да се включи във всяка линия и да подслушва на живо. За последните няколко дни беше научил няколко интересни неща: че някои от тези адвокати изкарваха по петстотин долара на час, че един известен магазин на Пето авеню щеше да смени собственика си, че срещата по тенис следващата събота в 3:30 на Флашинг медоуз е нагласена и че една машинописка на име Талула се надява тази вечер да се изчука.
Мак никога не използваше в частния си живот информацията, която събираше. Колкото и да му беше приятно да подслушва, той вършеше само онова, което очакваха от него. На всеки два часа сменяше диска в комбинираното записващо устройство с нов и след това пъхаше пълния диск в четеца на своя компютър. После кликваше на телефонния номер в Маями и съдържанието му изтичаше по модемната връзка от компютъра до машините на Ред Харпър на две хиляди и четиристотин километра оттук.
Екипът на Харпър разпечатваше записите и ги сортираше в папки според вътрешните номера. Пълните записи на разговорите, провеждани от номера 24 и 25, тези в кабинета на Суини, се предаваха лично на Ред Харпър. В Южна Флорида беше ранен следобед, когато Ред започна да чете втория комплект разпечатки от днешния ден и внезапно вдигна ръка със стиснат юмрук: