— Пипнах те!
Хората му вдигнаха погледи от работата си и се скупчиха около бюрото му.
— Момчета, нашият много учен член на нюйоркската адвокатска колегия току-що се е обадил на един прочут банкер — възкликна той победоносно. — Кой иска да отгатне името му? — очите му сияеха.
— Салазар! — извикаха едновременно останалите трима.
— Право в целта!
— Ей, Ред, я виж това — обади се един агент, докато ставаше от бюрото си, за да донесе новите разпечатки. — От номера на Мери Гулън, личната секретарка на великия Дик — подаде листовете на своя началник. — Птичката май отлита за Европа!
Ред Харпър зачете на глас разговора на секретарката на Суини с «Юнайтед еърлайнс»:
— Резервация, естествено първа класа, от Ню Йорк за Лондон. Моля запазете и апартамент в «Кларидж» за две нощи.
След това се върна на краткия разговор между адвоката и Салазар и също го прочете на глас. Когато свърши, всички се развикаха радостно. Суини молеше за спешна среща с Перача.
— Сигурно имаш лоши новини? — намръщи се Салазар.
— В Женева май са се получили усложнения — предпазливо отговори адвокатът.
— Какви шибани усложнения?
— Нали те предупреждавах, Джо — започна да се покрива Суини в типичен адвокатски стил.
— Нещо свързано с банкерския задник, внука на Пат Клейтън? Дик, кажи ми, че не е вярно, моля те — тонът на Салазар беше подмолно заплашителен.
— Съжалявам, Джо, но се страхувам, че е така. Предупредих те.
— А аз те предупредих какво ще стане, ако този кучи син се опита да ме окраде.
— Джо, мога да оправя нещата — умолително каза Суини.
— Ектор със сигурност може да ги оправи.
— Джо, изслушай ме.
— Слушам те — отговори заплашително Перача.
— Не по телефона. Кога мога да те видя?
— Веднага.
— Тръгвам. Може ли и Тони да присъства?
— Можеш да си заложиш главата, че ще бъде тук — отсече Салазар и затвори.
В този миг вратата на помещението на операцията под прикритие на АБН в Маями се отвори и Хулио Карденас влезе усмихнат, въпреки че имаше уморен вид.
— Добър ден, шефе — провикна се той. — Искаш ли да чуеш една новина?
Аристидес де ла Круз стисна по-здраво слушалката и се вторачи в извлеченията на писалището си. От банката в Антигуа бяха непреклонни: никакви пари не бяха превеждани от «Малага строителство», но те обещават да се обадят на д-р Де ла Круз веднага щом трансферът бъде потвърден. Първият транш от пет милиона долара за плащанията на подизпълнителите вече трябваше да е дошъл, още повече че Моралес държеше да се знае, че винаги плаща сметките си навреме. При тези обстоятелства, реши адвокатът, негов дълг бе да уведоми своя клиент.
По това време Моралес се намираше в трапезарията, която беше заприличала на архитектурно бюро, защото на масата стояха макетите на училищата, болницата и жилищните квартали. С всеки изминал ден вълнението му нарастваше.
Неговият търпелив и често свързан с опасности възход в редиците на кокаиновото братство в Колумбия не беше лесен. След като търговията с марихуана стана неизгодна с появата на кокаина, Моралес започна работа при един от изгряващите наркобарони, Пабло Ескобар, който му се стори по-добър избор от главния съперник на Пабло за оглавяването на картела, дебелия тайнствен Очоа. Така или иначе, Ескобар беше поел операциите на бившия шеф на Моралес. В началото новият наемник охраняваше с пушка помпа превозваните по суша до Картахена товари. По-късно, когато спечели достатъчно доверие, започнаха да го пращат на Бахамите да предава стоката и да прибира парите. Ескобар го изпрати и три пъти в Маями и Лос Анджелис, за да договаря условията с големите клиенти и покрай това да научи някои правила. Като това, че касиерите никога не носят наркотици. Единият екип вкарваше стоката и я скриваше на сигурно място, а другият събираше парите и ги изнасяше. По този начин не можеш да изгубиш едновременно парите и стоката.
Въпреки това при третото си пътуване до Щатите се отърва на косъм и трябваше да прекара пет дни в затвора. Един твърде разпален тип от охраната на международното летище на Маями, дето му плащаха да внимава за бомби, мамка му, отвори куфара на Моралес и му поиска обяснение какво правят в куфара му половин милион долара в брой. За щастие Моралес се беше сетил да вземе предпазни мерки и установи контакт с един опитен адвокат, близък до подземния свят, който енергично го защити, сключи сделка с признаване на вина и го измъкна след пет дни. Това беше добро постижение и Моралес научи урока колко са важни добрите адвокати. Неговият клиент е дошъл да си купи къща, заяви адвокатът, и успя да представи двама брокери на недвижими имоти, които се заклеха, че са показвали къщи на Моралес. След като не успял да намери нещо подходящо, Моралес си тръгнал с парите в брой. Наистина е трябвало да ги декларира при влизането в страната, той нямало да оспорва тази простъпка и клиентът му бил готов да плати глобата. Пет хиляди долара. Адвокатът получи петдесет хиляди и се погрижи за брокерите. Визата на Моралес беше отменена и АБН му откри досие. Просто за всеки случай.