Той се обърна първо към Суини.
— Добре. Ето какво ще направим. Ще ти дам назаем четиридесет и седем милиона долара. Още сега.
Суини понечи да възрази. Не искаше да взима назаем петдесет долара, какво остава за почти петдесет милиона. Проблемът не беше негов, но реши да си замълчи и да изслуша останалата част от предложението.
Тони Салазар също си мълчеше, но не успя да скрие изненадата си. Нямаше представа, че баща му може просто ей така да извади толкова пари.
— Ще ти дам седем дни, за да ги върнеш — продължи банкерът. — Ако бях на твое място, щях да се метна на първия самолет за Европа и да хвана за врата този банкерски задник. Щях да го стискам и нямаше да пусна — гласът му се извиси до ужасяващ крясък, а юмрукът му се стовари на плота на бюрото, — докато гадното копеленце не върне парите. Ясен ли съм?
— Възнамерявам да направя точно това — отговори Суини, опитвайки се да запази известно професионално достойнство. — Запазих си място в самолета и казах на Том Клейтън, че трябва да ги върне. Джо, цифрата всъщност е четиридесет и три милиона…
— Отсега нататък те държа отговорен за четиридесет и седем. Когато си върнеш четиридесет и трите милиона, ще говорим отново. А сега ме слушай внимателно — продължи той с по-спокоен, но също толкова заплашителен тон. — Утре по това време моите пари ще бъдат в женевската ти сметка. Още същия ден трябва да се погрижиш швейцарските ти банкери да извършат преводите за Испания и Уругвай и да ти потвърдят, че се го направили. След това ще се обадиш на нашия добър и твърде търпелив приятел в Сан Хосе. Ясно ли е?
— Напълно, Джо — отговори адвокатът. — Не се съмнявам, че Том ще върне парите, когато му обясня недвусмислено фактите. Трябва да подчертая отново — той дръзна да прехвърли вината върху младия Салазар, — че всичко това можеше да бъде избегнато, ако беше закрил сметката преди години или поне веднага след смъртта на Майкъл Клейтън. — Което ще ти струва повече за текущия ми хонорар, помисли си той.
Салазар старши се вторачи в него, а след това насочи заплашителен взор към своя син. Тони вдигна рамене, но се въздържа от коментар.
— Остави ми данните за полета си и тръгвай — нареди Джо Салазар, без да поглежда към Суини, — чака ме работа.
Когато ирландецът излезе, банкерът се обърна към Тони:
— Заминаваш за Лондон. Вземи друг полет. Открий къде живее малкият Клейтън. Ако Суини не получи парите до четвъртък, ти трябва да ги вземеш. Ако се наложи, убий тъпото копеле. И, Тони, не се връщай в Ню Йорк без парите.
Предния ден Карденас беше останал в службата до полунощ, за да получи инструктаж от своя началник, след което се прибра със заповед да се наспи добре. Когато следващата сутрин се появи на работа, той разбра, че Харпър изобщо не е мигвал. Докато Хулио си бе почивал, началникът на групата бе седял на телефона. Беше се обадил на специален агент Аарон Коул от ФБР и бе помолил за още една услуга: да пуснат опашка на Ричард Суини само за ден-два, докато АБН успее да отправи официално искане до британските специални служби. Коул му каза да смята въпроса за уреден. Щял да звънне на лондонския пост на ФБР още сега. Харпър му даде подслушаните данни за полета и хотела и го помоли да обърне особено внимание на хората, с които Суини ще се срещне в Лондон. После телефонира на своя административен ръководител, за да поиска съдействие за операцията в Лондон. Нахалникът му каза да замине за Вашингтон, за да представи всички налични доказателства. Ред взе Карденас със себе си. Двамата излязоха от офиса в Маями и поеха направо към летище «Опа Лока», където ги чакаше лиърджетът на АБН.