Да не говорим за съкрушените сърца на надживелите ги родители. За Хулио Карденас търговците на наркотици на всички равнища бяха най-големите боклуци на земята. Той беше готов да се върне в Колумбия по всяко време.
Неговите родители бяха напуснали така наречения «Остров на свободата» с една от ранните вълни от бегълци. Уважавани собственици на магазин, избягали от Кастро, те започнаха отначало, макар и в победните квартали на Маями. Бяха добри и почтени хорица, които помагаха на своите родени в Америка деца да си пишат домашните, а в неделя ги водеха на черква. Хулио беше сред тримата от класа, които влязоха в колеж. В студентското градче в Тампа беше завербуван от АБН. Рисковете и трудностите на неговото скитническо съществуване през последните седем години изобщо не го притесняваха. Той беше изцяло отдаден на работата си.
Ред и Хулио бяха въведени веднага в чакалнята на началството. Харпър предаде дискетата с доклада на една от секретарките и я помоли веднага да им го разпечата. Докато чакаха, Карденас обиколи помещението, разглеждайки снимките на стените. Много от тях бяха на директора и неговите предшественици, които, се усмихваха и здрависваха с Рейгън, Буш, Форд и дори Никсън. Хулио забеляза, че Картър и Клинтън липсват, и се запита дали тяхното отсъствие е намек за политическите пристрастия на Морган Форбс. Имаше и снимки на техния шеф на срещи с чуждестранни президенти и министър-председатели, облечен винаги строго официално и с неизменната усмивка на лицето, която прикриваше бремето на неговата служба. Хулио разпозна някои от лицата, други не успя. В далечния край на помещението бяха щитът с герба на АБН и знамето на Съединените американски щати. Това беше сега светът на Хулио. Явно господин Карденас беше изминал дълъг път от бедняшките квартали на Маями.
— Господин Харпър, господин Карденас, шефът ви очаква — каза един помощник от вратата на кабинета.
Двамата влязоха в просторното помещение, а Форбс излезе иззад писалището, за да ги поздрави, обръщайки се към тях на малките им имена, и ги покани да седнат в креслата, подредени около масичка за кафе. Столовете за посетители срещу голямото писалище в другия край на стаята не бяха предназначени за тях. Полевите агенти на АБН, винаги казваше Морган Форбс с мекия си акцент от Нова Англия, не са посетители в неговия кабинет. Тук те са у дома си.
— Е, Хулио — обърна се началникът първо към него, — чух от Джеремая, че може да си попаднал на нещо голямо в Меделин.
— Да, сър, така мисля и аз. Освен това смятам, че ще свършим много повече работа, ако се върна там.
— Искаш да се върнеш? — Морган погледна към Харпър с повдигнати нагоре вежди. — Защо не ми спомена това?
— Една възможност, която обсъждахме по време на полета насам — предпазливо обясни Харпър.
— Хулио, не обичам излишните геройства.
— Не възнамерявам да рискувам, господин директоре. Просто ми трябват още няколко седмици, за да свърша работата.
— Ще видим — отговори уклончиво Форбс. След това се обърна към Харпър: — Да обсъдим отново исканията ти.
Харпър повтори предложенията, които беше направил снощи по телефона, като този път подкрепи думите си с факти. Първо извади разпечатките на телефонните разговори на Суини и добави доклада на Хулио за срещата му с кмета на Меделин, подробностите за фондация «Моралес» и подробностите за маршрута на парите от Испания и Уругвай до Колумбия.
— Значи ще приберем този тип? — попита Форбс.
— Това е само началото — отговори Харпър. — Надявам се следата да ни отведе до източника на парите. Ако това стане, смятам, че ще конфискуваме много повече от петдесетте милиона. Това ще е краят на Моралес. А с него и на Меделин.
— Нещо лично ли имаш срещу Моралес? — попита Форбс.
— Не — отговори натъртено Харпър, — но го смятам за най-опасния от всички наркобарони.
— Стига, Ред, на колко възлиза пазарният му дял?
— На пет процента, шефе, но не в това е проблемът.
— А в какво?
— Там Моралес е единственото умно копеле. Той се държи както трябва и дори си плаща данъците. Сега е на път да се превърне в еднолична здравноосигурителна система на Меделин. Външно погледнато, той не работи срещу страната си. С всичките проблеми, пред които е изправена Колумбия днес, може би са склонни да го оставят на мира.
Форбс кимна замислено, но нищо не каза. Харпър продължи:
— Освен това той може да се окаже точно онази брънка, която ни липсва, за да свържем наркопарите с основния перач Джо Салазар.
Директорът на АБН помисли известно време и накрая каза:
— Добре. Ще поискам съдействието на Държавния департамент и на лондонската полиция. Ако се наложи, ще идете и вие в Лондон. Срещнете се лично със съдия Крамър в Ню Йорк. След това сложете бръмбари на «Салазар Ко». Що се отнася до бандата от Кали, не съм много очарован. Не казвам «не», но не казвам и «да». Ще изчакаме да видим как ще се развият нещата.