— Можеш ли да ми кажеш за какво точно става въпрос?
— Разбира се, това няма нищо общо с банката — твърдо заяви Том. След това сниши малко глас и продължи: — Става дума за адвокат, който сериозно е сгазил лука, поне аз смятам така. Затова искам да поговоря предварително с човек, който е наясно с тези неща…
— Твоят човек е главен инспектор Арчър — кимна Андрюз. — Той ми беше началник.
— Много ти благодаря, Пит.
— Винаги си добре дошъл.
Когато таксито му се отдели от бордюра и потегли по маршрута, който щеше да му отнеме двадесетина минути, Том трябваше да погледне назад. Ако го беше направил, щеше да види Джеф Ленгланд да слиза от друго такси, което беше взел от «Хийтроу», и сега се готвеше да мине с булдозер през живота на Клейтън. Том влезе във фоайето на «Кларидж» и се насочи към асансьорите.
Суини му отвори вратата на стаята си, всъщност апартамент, с красиво обзаведена приемна с големи прозорци, обрамчени от шарени копринени пердета, които гледаха към «Брук стрийт». Обстановката излъчваше приглушен разкош, какъвто много хотели се бяха опитали да копират, но рядко успяваха. Том предположи, че Дик току-що си е взел душ и сменил дрехите. Беше се издокарал напълно официално със закопчаното сако, от ръкавите на което едва се показваха златните му ръкавели. Но той изглеждаше уморен и разтревожен и Том предположи, че причината не е само в часовата разлика или изразената от адвоката загриженост за добруването му.
— Адвокате, не искам да си хабим приказките — започна Клейтън направо, — затова ти предлагам да седнем и да ми разкажеш цялата история от началото.
— Съгласен съм, Том. Нали точно за това съм тук.
— Тогава започвай — отговори Том и се отпусна на едно кресло.
От това, че Суини беше разположил документите на елегантната ниска маса — могат ли изобщо адвокатите да разговарят без купчина бумаги под носа си, — личеше, че си е избрал предварително това място. Креслото наистина беше красиво, но с права облегалка и корава седалка. Нямаше съмнение, че изборът е направен, защото, седнал на него, ще изглежда по-висок и по неговите изкривени представи така ще доминира над Том. Ако не ставаше дума за нещо толкова сериозно, Том щеше да избухне в смях. В таксито, докато пътуваше към хотела, той си припомни какво си мислеше доскоро за Дик Суини. Добър приятел на неговия баща. Преуспяващ, вдъхващ доверие, въплътената надеждност. Манхатънското светило. Сега приличаше на дребен застаряващ адвокат мошеник, уплашен и може би съвсем не толкова умен. Знаците винаги са били пред очите му, но едва сега Том го осъзна.
— Том, както знаеш, твоят баща… — започна Суини.
— Първо, няколко основни правила.
— Както желаеш — отговори Суини, излъчвайки превъзходство, но се протегна да вземе писалката и тефтера си, за да не погледне Том в очите.
— Както може би си разбрал вече, аз зная много повече, отколкото си предполагал. Разбира се, не знаеш колко. Но нека ти кажа, че знам достатъчно, така че се придържай към истината, защото, ако те хвана дори в една-едничка лъжа, Дик — изръмжа Том, — ще си тръгна. Разбра ли?
— Напълно, Томас. Някакви други основни правила?
— Просто един факт. Факт, който може да ти помогне да си проясниш мисълта. Имам среща с главен инспектор Арчър от Скотланд ярд. Ако се наложи да си тръгна, защото ме баламосваш, ще отида право при него. Ако ме убедиш в противното, ще я отменя — Том нарочно спомена името на Арчър, защото Дик беше от онези хора, който щяха да го проверят.
— В колко ви е срещата? — попита Дик небрежно, докато пишеше в тефтера си.
— В пет и тридесет — отвърна Том, — но днес щял да остане до по-късно. Ако срещата ни се провали, няма да успееш да стигнеш до летището.
— Благодаря за съвета. Има ли нещо друго, преди да започна?
— Да, има. Една проверка на твоята почтеност. Каза, че съм взел пари, които не ми принадлежат. Кажи ми колко и откъде съм ги взел.
— Сумата, за която става въпрос, е четиридесет и три милиона долара плюс-минус няколко хиляди. — Взел си я, предполагам, от сметката на Майкъл Клейтън, твоя баща, открита в «Юнайтед кредит банк» на «Банхофщрасе» в Цюрих. Нещо друго?
— Това засега е достатъчно. Започни от началото и дядо ми.
Суини кимна и остави тефтера на масата. Стана, пресече стаята до малкия бар и си наля уиски. Докато пълнеше чашата си, погледна въпросително към Том, но той отказа с поклащане на глава. Дик се отпусна на дивана, който стоеше по диагонал срещу Том. Според езика на тялото му беше спокоен и доброжелателен.
— Твоят дядо — започна Суини, след като отпи глътка — беше контрабандист на алкохол. Казах ти това колкото може по-внимателно, когато ме попита за него в Ню Йорк. Внасяше контрабандно алкохол от 1920 до 1933 година. Строителната му компания вървеше добре, но никога не можа да стане нещо повече от контрабандист. Той беше също така грубиян, пияница и женкар, който можеше еднакво бързо да изкарва и да пръска пари. Може би е убил неколцина, но това не знам със сигурност. Баща ми прекарваше половината си време да го измъква от неприятности. По време на Сухия режим Пат се сдружил с млад латиноамериканец на име Джо Салазар, заемодател.