След като си размениха обичайните дипломатически любезности, посланикът изложи молбата си: сметката на една строителна компания, намираща се в «Банко Еспаньол де кредито» в Севиля, да бъде незабавно замразена в очакване на документи от Вашингтон, които ще я свържат недвусмислено със сериозни международни престъпления.
Външният министър изрази своето разбиране и обясни, че подобни въпроси са в правомощията на генералния контрольор на банковото дело и че може би ще бъде по-добре господин посланикът да се обърне направо към министъра на финансите. Посланикът се съгласи, че при нормални обстоятелства това би била подходящата процедура и че държавният секретар много добре знае това, но като се вземе предвид колко е спешно искането, посланикът е решил да потърси разбирането на външния министър. Тогава министърът обеща лично да осигури сътрудничеството на всички испански власти, за да се удовлетвори веднага молбата на държавния секретар на САЩ, и добави, че винаги е удоволствие да помогнеш на стар и сигурен съюзник. След това попита дали посланикът има време да закуси с него, защото така ще имат възможност да си побъбрят неофициално за американската позиция по досадния проблем с Гибралтар.
Посланикът изрази съжаление, би му било много приятно да закусят заедно, но се налага да се върне в посолството и незабавно да информира държавния секретар за положителния резултат от разговора. Същевременно ще поиска незабавно инструкции за позицията на правителството по гибралтарския проблем и за него ще бъде чест да намине отново, когато на господин министъра му е удобно.
На около десет хиляди километра от Мадрид посланикът на Съединените щати в Република Уругвай, на когото беше възложена същата задача, нямаше подобни затруднения. Когато получи искането от Вашингтон, той се усмихна, защото в десет сутринта имаше насрочена лична среща с уругвайския министър на икономиката, за да обсъдят нерешените въпроси, възникнали от плановете за икономическа интеграция, поставени от МЕРКОСУР*.
[* Меркосур — букв. Южен общ пазар — регионално търговско споразумение между Бразилия, Аржентина, Уругвай и Парагвай. — Б.пр.]
След като помоли министъра за разговор на четири очи, той изложи молбата на своето правителство, като уточни, че в момента Съединените щати не предявяват претенции към тези средства и нямат нищо против те да останат в Монтевидео. Той увери министъра, че след няколко дни от Вашингтон ще пристигнат високопоставени полицейски служители с всички нужни доказателства и че всички действия, които трябва да се предприемат след това, ще бъдат изцяло оставени на преценката на уругвайските съдилища. Посланикът е тук с мисията да посочи на една приятелска нация, че чуждестранни престъпници злоупотребяват с нейната банкова система. На техните действия в Уругвай и в Съединените щати трябва да бъде сложен край.
Министърът, който не можа да види каква вреда би могло да предизвика оставането за неопределено време на една значителна сума в Уругвай, увери посланика, че ще говори с президента на «Банко Насионал» и няма да разрешат никакво движение на тези пари.
Посланикът изрази благодарността на държавния секретар и след това заговори по останалите въпроси.
Така малкото късче информация, която Хулио Роблес беше изпъкнал преди няколко дни от разстроения кмет Ромуалдес, се намести точно в пъзела и увеличи щетите на неприятеля до почти сто милиона долара.
9
Тони Салазар кацна на летище «Хийтроу» в сряда вечерта. Като изключим няколко посещения на крайграничните градове в Мексико и Карибските острови, където перяха парите, това беше първото му истинско излизане от Съединените щати. Той взе сутрешния полет и пристигна значително по-рано от определения час, защото трябваше да направи някои проучвания.
След като мина проверката на багажа и остави единствената си чанта, той се отправи към гишето на «Херц» и попита коя е най-добрата кола, която предлагат под наем в Лондон. Отхвърли с презрение идеята за «Ролс Ройс» с шофьор. Искаше нещо с повече устрем и определено без шофьор. «Форд Проуб» беше твърде далеч от представата, която се въртеше в главата му, затова, без да благодари на служителя, се завъртя на пети и отиде на щанда на «Авис». Предложеният «Ягуар» беше някаква възможност, ако не намери нещо по-добро. От «Аламо» излязоха с «Воксхол Калибра купе», на което Тони се изсмя, а в «Бъджет» измислиха лимузина «Мерцедес», който според него беше ужасно скучен. Най-накрая в представителството на «Евроспорт» той улучи десетката: можеха да му предоставят един «Бентли Континентал купе». Седем часа по-късно той взе ключовете в залата за пристигащи на «Хийтроу» и след като изслуша упътванията на чиновника, потегли към града.