Отседна в хотел «Интерконтинентал» и веднага се обади на баща си. Научи, че Суини се е срещнал с Клейтън, но последният иска голям дял, преди да върне останалото. Джо Салазар беше наредил на Суини да му даде половин милион.
— Половин милион? Ти да не си мръднал? — възрази Тони.
— Има причина да му дам парите и тя не е твоя работа. А сега слушай внимателно — Перача обясни, че Клейтън ще отсъства от града и Суини ще се срещне с него чак в петък. Да не прави нищо. Просто да седи мирен няколко дни. Ако предложението бъде прието и задникът върне парите, Тони трябва да остане, докато Суини уреди всичко. Ако обаче Дик се провали, Тони трябва да измъкне парите от Клейтън с всякакви средства, защото след това така или иначе трябва да го убие.
— Ясно ли ти е?
— Да, но никакъв половин милион, ако аз трябва да оправям нещата.
— По дяволите, сине, ако вземеш мангизите, можеш да запазиш този половин милион.
На Тони това му хареса. Надяваше се Суини да се провали с трясък. Лесно ще убие този тип, както се оказа лесно да донесе пистолет в Лондон. Беше го пъхнал в издълбан том на речника «Уебстър», който изпрати на свое име чрез куриерска служба до хотела. Ако този колет се окажеше единият на един милион, който отварят, за да проверят съдържанието, щеше да отрече всичко. Можеше да стане напечено, но добър адвокат щеше да го измъкне без забавяне. Но колетът не беше проверен и чакаше на рецепцията, когато Тони пристигна. Преди да убие Клейтън, трябваше да вземе парите, а за да свърши тази работа, се налагаше да открие къде ги е скрил този задник. А ако мангизите са все още в Швейцария? Това можеше да създаде много проблеми.
Тони Салазар знаеше от собствения си опит в управлението на тази сметка, че е невероятно Клейтън да е подписал освобождаване от отговорност, което да позволи на банката да приема нареждания по телефона. Не и за толкова голяма сума. Но как да закрие сметката? Може да опре пистолет в главата на Клейтън и да го принуди да подпише писмо до банката, но после какво? Ако го гръмне веднага след това, а после излезе, че нарежданията са нарочно прецакани или дори невалидни (погрешна банка, сбъркан номер на сметката), Тони Салазар щеше да изпадне в голяма беда.
Имаше нужда от средство за натиск. Нещо, което да накара Клейтън да прави каквото му се нареди и да стои далеч от ченгетата. Копелето има жена и деца. Беше ги видял на погребението. Къде ли живее? Разбира се, Суини можеше да отговори на тези въпроси, но Тони нямаше да го пита. Не вярваше на адвоката. Всички знаят, че тези ирландци се поддържат. Във всеки случай Тони искаше да оправи тази бъркотия по свой начин. Така щеше да натрие носа на своя старец. Знаеше къде работи Клейтън, така че в краен случай можеше да го проследи до вкъщи, когато си тръгва в петък, ако се окаже, че задникът е достатъчно тъп, за да продължи да работи на заплата, макар че е докопал четиридесет и три милиона долара.
Зае се с телефонния указател. В Централен Лондон имаше шейсет и девет души с фамилия Клейтън. Шестима носеха малко име, започващо с «Т». Това беше поносимо. Той взе лист от папката за писма с логото на хотела, записа си адресите и го прибра в джоба. На друг лист написа целите имена с адресите и телефонните номера. Него сложи в чантата си. Вече беше почти полунощ. Слезе във фоайето, което, както можеше да се предположи, беше доста спокойно. Видя дежурната рецепционистка да работи на писалището си и отиде при нея.
— Казвам се Тони Салазар — започна той с най-обаятелната си усмивка. — От стая 853. Можете ли да ми помогнете?
— Ще се радвам, господин Салазар — отговори тя и посочи празния стол. — Какво мога да направя за вас?
Той обясни, че е за пръв път в Лондон. Работи в нюйоркска банка, която иска да открие клон в Лондон. Той ще ръководи филиала й трябва да си намери много бързо място за живеене. Един брокер на недвижими имоти му е дал списък с жилища, които да огледа. Разбира се, тези адреси нищо не му говорят и той й показа, списъка, който беше съставил.
— Знаете ли къде ще бъде вашият офис? — попита жената, докато четеше списъка.
— «Бишопсгейт» — отговори той, използвайки местоположението на банката на Том. — Търся наистина добър квартал, нещо изискано. Разходите не ме притесняват.
— Добре — каза рецепционистката, — най-добрият квартал за живеене е Мейфеър, в който се намираме в момента — и тя му се усмихна. — След това може би Найтсбридж, Белгрейвия, Кенсингтън или Челси. Някои от тях са в тези райони — каза тя, докато гледаше списъка на Тони. — Имате ли «От А до Я»?