Неговите гости изразяваха възхищение, докато се опитваха да прикрият своето неудобство. Без изключение посетителите заявяваха, че ако някога кметът почувства нужда от каквото и да било за тях ще бъде удоволствие да му услужат. В началото той пренебрегваше тези уверения, но после се научи да извлича полза от неловката ситуация. Преструвайки се на изненадан от неочакваното предложение, той съвсем мимоходом подхвърляше:
— Като стана дума…
Така започна да прибира по-различен вид подкупи — използването на яхта, швартована в Картахена, или на частен самолет, организиране на рождения ден на дъщеря му, лимузина с шофьор за жена му. Това наистина не беше същото като пари в брой, но така поне Моралес нямаше да се ядоса. В края на краищата щедростта и приятелските услуги си бяха нещо в реда на нещата между богатите и властимащите в Латинска Америка.
И точно когато Ромуалдес се зарея из висините, а слънцето обещаваше да грее вечно над всяко негово още по-бляскаво утре, в живота му се появи огромна пукнатина, която го запрати надолу с главата в един безкраен кошмар. За което трябваше да благодари на онзи курвенски син Роблес. Проклетия гватемалец и извратените янки!
Ромуалдес вече беше разпитал Алисия и със задоволство установи, че казва истината. Тя нямаше представа кой е Роблес, макар че веднъж беше ходил у тях, и никога не беше говорила за делата на своя любовник. С едно изключение — нали трябваше да каже на сестра си и Андрес за къщите, които ще получат. Как би могла да запази в тайна най-голямото събитие, което предстоеше да се случи в техния живот?
Ромуалдес беше кимнал одобрително и приел, че е невинна.
Слава Богу, Роблес, изглежда, беше напуснал Колумбия, както каза. Кметът не възнамеряваше да се обажда в ЕЛ БИД, за да провери това със сигурност. Следващия път, когато срещне някой от служителите на ЕЛ БИД, ще попита небрежно и може би ще разбере какво е станало. Копелето обаче надуши всичко за банките в Уругвай и Испания, където основно Моралес държеше парите си според сметките на кмета. Ето какво го тревожеше до смърт.
Слава Богу, само той и Роблес знаеха какво се беше случило онази вечер в неговия кабинет. Ромуалдес не виждаше какво би могъл да спечели Роблес, ако изтропа на Моралес. Но гринговците имаха пипала по цялото земно кълбо и достатъчно влияние, за да пипнат тези пари. Самата мисъл караше язвата му да кърви.
Срядата, прекарана в Градския съвет, беше съкрушителна. Предприемачите звъняха един през друг и всеки път, щом кметът или де ла Круз се обаждаха в банката в Антигуа, получаваха един и същ отговор: не е получен никакъв превод. Проблемът беше, че от желание да впечатли наркобарона Ромуалдес реши да действа бързо. Още с подписването на договорите за покупката на земята булдозерите започнаха работа. Бяха подготвени дълбоките изкопи, прекарани временните пътища и след седмица основите започнаха да се наливат с бетон. Поръчаха строителните материали, платиха депозити и постигнаха договореност доставката да стане за два пъти по-малко време. Тази дейност се гарантираше от обещанията за плащания в брой точно на уговорените дати и без никакви административни спънки и бавене. И сега сметките, представени на главния изпълнител «Малага строителство», вече възлизаха на почти седем милиона долара, а за тяхното изплащане нямаше и един цент в наличност.
Ромуалдес беше планирал да прекара следващия уикенд в панамския град Фрийпорт на пазар с Алисия, но в последния момент обещаният от компанията, отдаваща под наем строителни машини и съоръжения, частен самолет «спешно» трябваше да замине за Каракас. На Ромуалдес му се дощя да не бъде повече лице на фондацията, защото, за разлика от смаяния де ла Круз, той имаше представа какво става. Последното нещо, което искаше, беше да се срещне с Моралес, затова каза на Аристидес да се оправя с проблема и да докладва на дон Карлос, когато е готов.
Аристидес де ла Круз, който нямаше основания да се страхува от своя най-изтъкнат клиент, постъпи точно така. Първо, посети банката в Антигуа и се заключи за час с управителя. По настояване на адвоката последният се свърза с банките в Монтевидео и Севиля и попита защо не са извършени преводите. От двете банки заявиха, че могат да обсъждат сметките, които държат, само със законните собственици или упълномощени от тях лица. Служителят на «Банесто», с когото разговаряха, намекна, че те самите чакат превод, за да извършат нужните прехвърляния. Тогава Де ла Круз се обади на своя клиент у дома, но му казаха, че Моралес ще отсъства до петък. Аристидес подозря, че «отсъства» означава «в джунглата», където лично надзирава някоя голяма пратка на север.