Де ла Круз беше прав за местонахождението на своя клиент, но стоката, която Моралес се готвеше да изпрати, щеше да поеме на юг. Той си сложи брезентовия колан с кобур отдясно и полицейска палка отляво и излезе, придружаван от двамината си телохранители аравакски индианци, Тупак и Амая. Те бяха дребни набити мъже, родени бойци, които носеха калашниците така, сякаш се бяха сраснали с тях. Бяха неграмотни и не хранеха особени амбиции. За техните нужди и тези на семействата им се грижеше шефът. В средата на сънародниците им най-важното нещо беше доброто име. Те бяха воини, имаха мъжка работа — не обработваха земята и не се унижаваха в града за жалка заплата. На подобни хора Моралес можеше напълно да се довери, а останалата част от бандата се страхуваше от тях.
Моралес седна зад волана на своя «Нисан патрул» и подкара към полевата рафинерия, където бяха събрани всички присъствали на взривяването на самолета. Ако някой от тях не беше дошъл, Моралес щеше да знае кой е предателят, но всички единадесет души се бяха събрали и го чакаха. Работата ще се окаже трудна, помисли си той. Онази измет в Кали явно плаща добре на своя шпионин.
Рафинерията представляваше паянтова постройка от залепени едно до друго помещения с ламаринени покриви, подпрени на колове. Така разглобяването и пренасянето сред хълмовете — защото фабриките редовно се местеха — ставаше лесно. Пастата от листа на кока идваше от Перу и Еквадор в бидони и вързопи и се преработваше на пудра със стопроцентова чистота. Шестдесет души се трудеха на импровизирани работни маси, ръководени от химик, който проверяваше крайния продукт, преди да го обяви за редовен. Сега на всички беше наредено да спрат работа и те се бяха скупчили на малки групи в сянката на горичката, която обграждаше издигнатия на едно възвишение лагер. Заподозрените и обезоръжени единадесет мъже седяха на Земята видимо ужасени. Наказанието трябваше да е публично. Инцидентът беше коствал на Моралес самолет, пилот и четиристотин килограма кокаин. На следващия ден шестима от хората му изчезнаха безследно — вероятно за да си търсят работа далеч от Меделин. Наркобаронът знаеше правилата. Ако някога го сметнеха за уязвим, организацията му щеше да рухне за броени дни.
— Един от вас — каза Моралес достатъчно високо, за да го чуват всички — ме предаде. Един от вас е сложил бомба в моя самолет. Разполагате с пет минути, за да ми кажете, кой е. Иначе всички ще умрете.
Индианците заредиха демонстративно и вдигнаха калашниците. Товарачите се спогледаха уплашено и си зашепнаха със задавени гласове.
— Домингес — обърна се Моралес към бригадира на товарачите, — ти носеше отговорност за операцията. Искам да знам кой го направи?
— Не видях, шефе, кълна се — отговори мъжът и се изправи. — Дон Карлос, кълна се в живота на децата си.
— Плащам ти, за да виждаш, идиот с идиот! — избухна Моралес, измъкна своя «Колт» 45 от кобура и здраво притисна цевта в челото му. — Помисли отново. Кой?
Мъжът онемя от ужас. Вероятно наистина не знаеше, но въпреки това Моралес дръпна спусъка и горната част на главата му просто изчезна. Останалите изскимтяха при оглушителния трясък и направо замръзнаха, когато кръвта, парченцата мозък и кичурите коса ги засипаха, преди още безжизненото тяло да рухне на земята с глухо тупване.
— Три минути! — изрева Моралес, като насочваше пистолета към всеки поотделно.
Мъжете започнаха да викат един през друг. Един от тях зададе въпрос и когато получи отговор, неколцина погледнаха към свой колега, който седеше сам в края на редицата. Внезапно всички започнаха да му крещят. Случаят, изглежда, започна да се разплита. Никой не го бе видял да поставя бомбата, но знаеха за двама-трима, които не са могли да го направят. След светкавично последователно изключване, тласкани от инстинкта си за оцеляване, всички се насочиха към този мъж. Импровизираният съд приключи. Предполагаемият престъпник скочи на крака и се хвърли към джунглата. Моралес вдигна ръка, за да попречи на индианците да открият огън.
— Върнете го — нареди той и работниците като един хукнаха да го гонят.
Петнадесет минути по-късно довлякоха своята плячка. Страхът в очите им беше заменен от омраза. Саботьорът, подкупен от картела в Кали, изглеждаше примирен, но погледна предизвикателно Моралес, когато той извади палката си и му нанесе удар от горе надолу. Всички чуха пукането на строшената раменна кост и предателят рухна на колене.
— Кажи ми кой те нае и ще умреш бързо.
— Рикардо Нориега — измърмори смъртникът.