Моралес кимна на своите телохранители и погледна към колибата. Те преметнаха автоматите през рамо, подхванаха мъжа и го повлякоха. Останалите чакаха безмълвно. Мъжът започна да вие да го застрелят в главата. Индианците го вдигнаха с лекота и го хвърлиха с главата напред в големия казан. Той потрепери няколко секунди, а зрителите ахнаха, когато усетиха острата миризма на хлорни пари от варела.
— Когато киселината си свърши работата — нареди Моралес на управителя на фабриката, — искам да сложиш костите в дървена кутия и да ми ги донесеш вкъщи. След това преместете лагера на осем километра в северна посока.
Той се обърна и тръгна към джипа, а охраната го последва. Утре щеше да изпрати кутията с костите на домашния адрес на Нориега в Кали.
В четвъртък следобед Де ла Круз работеше в градината си, когато му звънна дон Карл ос, научил за по-раншното обаждане на адвоката. Аристидес докладва за празните сметки и Моралес му предложи да дойде във Вила дел Кармен, за да обсъдят лично ставащото.
Де ла Круз намери Моралес много сериозен, но въпреки това в добро настроение. Наркобаронът изслуша търпеливо подробния разказ за трупащите се проблеми, но поне външно не показа загриженост. Покани адвоката да разгледа макетите на масата и да изпие нещо студено, докато проведе един телефонен разговор от кабинета си.
Моралес се обади на Енрике Шпеер в Сан Хосе и го помоли да изясни необичайното забавяне. В миналото Перача винаги беше изпълнявал даденото обещание. Шпеер му разказа за разговора си със Салазар във вторник. Перача дал дума, че средствата ще бъдат преведени още същия ден. В сряда Ричард Суини се обадил за да потвърди, че току-що е получил нужните пари, и наредил на банката си в Женева да преведе парите на «Малага» и да го уведоми, когато това стане. Същия ден по-късно Суини се обадил наново, за да каже, че двете плащания са били извършени в 16:30 швейцарско време и «Банко Насионал» и «Банесто» ще могат да прехвърлят средствата в Меделин най-късно в петък сутринта.
Въоръжен с тази информация, Моралес отиде в трапезарията и успокои Аристидес, че той и Ромуалдес ще могат да подпишат всички чекове в петък и да ги изпратят на предприемачите.
Когато се върна в кантората си, адвокатът се опита да се свърже с кмета. Научи, че вече си е тръгнал, но още не се е прибрал вкъщи. Де ла Круз предположи, че Ромуалдес се е отбил в любовното си гнездо. Нямаше да го безпокои там. Остави съобщение да му се обади, щом се прибере у дома.
Ромуалдес спря горещата вода и остави студената струя да го залее с пълна сила. В настъпилия дискомфорт, на който той гледаше едновременно като на дар и наказание, кметът се прекръсти и отправи молитва към Дева Мария. Моля те, не позволявай да ми се случи нещо лошо, безмълвно замърдаха устните му. Моля те, нека този проблем, какъвто и да е той, да ме отмине. Моля те, не забравяй, че това е благотворителност за твоите деца и бедните хора с благословията на епископа. Моля те!
След това спря водата, избърса се и се облече. Отвън го чакаше колата, за да го откара у дома. Когато му предадоха съобщението да се обади на д-р Де ла Круз, той затвори вратата на кабинета и се приготви за най-лошото. Но след като изслуша Аристидес, избухна в сълзи, вдигна очи към небето и обеща, че в неделя, когато заведе семейството си в катедралата на литургия, ще направи голямо дарение за черквата и ще се причести.
След срещата със Суини Том се прибра вкъщи в късния следобед на срядата. Въпреки перченето думите на адвоката го бяха разтърсили.
— Кой, мислиш, поръчва да му перат парите? — беше креснал Дик.
Тонът му беше нахакан, но Том видя страха в очите му.
Мафията? Руснаците? Колумбийците? Какво значение има? Дали едните или другите — все си беше смъртоносно. Може би трябва да върне наличните пари. И ако «Таурус» излезе на печалба до Коледа, да им даде и останалите.
Вкъщи намери бележка от Карълайн.
«Заведох децата на джудо. Ще се върнем около осем. Обади се Джеф Ленгланд. Той е отседнал в клуб «Реформ».
Любов, К.»
Том изруга. Не се бе сещал за Джеф вече цели четиридесет и осем часа. Сега поне можеше да му каже добрата новина и да обсъдят възможността Джеф да плати половината, ако «Таурус» все пак излезе на загуба.
— Здрасти, приятел. Какво те води в Лондон? — попита той добродушно.
— Том, трябва да поговорим — Джеф звучеше ужасно.
— Ела вкъщи — продължи Том самоуверено. — Успях да уредя всичко.
Джеф замълча. Беше разбрал, че Том още не знае. И не би могъл.
— По-добре да се видим при мене — каза той най-накрая. — Можеш ли да дойдеш сега?
— Разбира се — отговори Том, който усети нещо особено в гласа на Ленгланд. — Джеф, какво става?